За нас

Заседание консултативен комитет към КС на КНСБ по социално партньорство и колективно трудово договаряне

 

Разширено Заседание, проведено на 17.02.2011 год.
Присъстват:

Общо 68 д., от тях членове на ПКК – 32 д.; председатели на основни членове на КНСБ; председатели на РС на КНСБ и експерти от секторните офиси на Националната мрежа по КТД и права.

Програма:

1. Представяне на Предложения  за усъвършенстване и развитие на социалния диалог и колективното трудово договаряне на браншово ниво. Пламен Димитров - Президент на КНСБ и съпредседател на ПКК
2. Дискусия  и формиране на Становище на ПКК  за:
- Кръгът от предложения, по които е постигнато съгласие между структурите на КНСБ;
- Определяне на кръга от предложения, които да бъдат предоставени за мнение  на експерти от БСК, с цел определяне  на дискусионната част от тях.
- Формулиране на приоритетни политически послания (искания ) към министъра на труда и социалната политика, свързани с необходима институционална подкрепа за усъвършенстване и развитие на социалния диалог и КТД.
- Подготовка на дискусионен форум с участието на социалните партньори за обсъждане на Предложения на КНСБ  за усъвършенстване и развитие на социалния диалог и колективното трудово договаряне на браншово ниво
3. Информация по актуални проблеми от развитието на социалния диалог и  колективното трудово договаряне на браншово ниво. Дискусия.
- Информация за сключени КТД на отраслово/браншово равнище и на равнище предприятие.
- Актуална информация за постигнати договорености в колективно трудово договаряне на европейско секторно равнище.
- Информация и споделяне на опит от разпростиране действието на браншови КТД
Представители на основните членове на КНСБ:
-  НБС „Водоснабдител”
-  Синдикат „Бира, храни и напитки”
-  ФСОГСДП
- Информация за напредъка в изпълнение на дейност 2.9 от проекта
Николай Недев – изпълнителен секретар на КНСБ


Пламен Димитров сподели някои възлови пункта, отразяващи промени  в тона на МВФ и СБ, някои от тях дебатирани и на вчерашната пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, проведена в Брюксел, в която той участва и свързани с необходимостта икономическото управление и политиките към възстановяване на икономическия растеж да търсят баланси в отношенията между бизнеса и труда. Успоредно с това новият Пакт за конкуретноспособност в Европа, чиито най-активни защитници са Германия и Франция (А. Меркел и Н. Саркози), по който  през м. ІІІ ще започне първата активна дискусия и която предстои да се финализира през м. VІ в контекста на постигането на по-добро икономическо управление, съдържа 5 неща, които касаят изградените през годините отношения между бизнеса и труда, но има и индикатори, които обаче по никакъв начин не обвързват финансовия стабилитет със създаването на устойчива и качествена заетост след кризата и провежданите социални политики. Какви са анонсите?
- автоматичното индексиране на заплатите съобразно инфлацията, завоювано в годините като постулат в колективното договаряне - беше поставено под съмнение от гледна точка на конкурентноспособността на Европа. Както е известно, ЕКП реагира светкавично - тя също настоява за по-добро икономическо управление, но не с подобно съдържание. Френските и германските профсъюзи излязоха с обща декларация, че това представлява пряка намеса в автономното колективно договаряне, което не се случвало от 120 год. насам.
- кога и как в европейските държави да започне нарастването на пенсионната възраст в зависимост от нарастването на продължителността на живота;
- необходимост от уеднаквяване на корпоративните данъци;
- провеждането на контрол по дефицитите на националните бюджети;
- необходимост от рязко ускоряване валидирането на дипломи и квалификации за гражданите на ЕС.

Финансовият министър Симеон Дянков пое тези идеи и предложи въвеждане на фискален борд в страната, а това безспорно ще има пряко отношение към основни трудови права, в т.ч. и към колективното договаряне. Защото по-високи социални параметри, които зависят от бюджета, при фискална рамка и в условията на съществуващ валутен борд трудно ще се договарят, а възможностите за договаряне ще се стеснят.
Не случайно, КНСБ предложи в дневния ред на НСТС през първото полугодие на годината да бъдат включени конкретни предложения за законодателни промени, част от които предстои днес да обсъдим. КРИБ пък е предложил като тема за обсъждане в НСТС на критериите за представителност на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, в т.ч. и на браншовото и секторното представителство на синдикати и работодатели. 
Да отчитаме и това, което става в Румъния, където американската търговска палата и чуждестранните инвеститори правят опити да суспендират целия КТ и колективното договаряне.

По презентацията:
КНСБ ще настоява за:
- създаване на регистър на работодателските организации, за да е ясно, кой на кого е дал мандат на национално равнище за социален диалог и колективно договаряне;
- възстановяване на Консултативния съвет към Постоянната комисия по труд и социална политика в НС;
- по отношение разпростирането на БКТД: уреждане на принципа на разширяване на подписаните КТД, чрез който да се предложи по-добри договорености. Нужно е да се даде рамо от министъра, правителството, цялото общество за промоция на договореностите в БКТД, които вече са разпрострени - особено там, където няма изградени СО следва да се проведат информационни кампании, в т.ч. и с участието на властта.
- за европейското равнище: да търсим доколко то е добро и ефективно се прилага в европейския интерпрофесионален диалог и договаряне. Координацията на европейско ниво означава да подобрим информираността си за това какво се случва постоянно в реално време; координиране с инициативите на европейските федерации и инициативите на ЕКП, които тя прави, в т.ч. и в големите компании.
- за изграждането на единната регистрационна система на действащите КТД ще настояваме пред министъра: как тя да стане факт не само формално, но и съдържателно – държавата трябва да изгради тази система.
- да направим карта на КТД по региони, която да отрази регионалното покритие по предприятия и се публикува на сайта (още следващата седмица). Да видим в предприятията над 50 д. има ли КТД и да се разбие по браншове.
Още на Националната конференция през м. декември ние поставихме предложенията за законодателни промени в центъра на работата си, като ги свързахме с  трите права: правото на сдружаване, на стачка и на колективно договаряне. Трябва да използваме и авторитета на председателя на НС - Цецка Цачева, която пред делегацията на КНСБ, излъчена от митинга пред НС на 7 октомври м.г., добронамерено заяви подкрепата си към нашите предложения за развитие на социалния диалог и колективното договаряне.
Очаквам след днешния дебат предложенията да изкристализират и до края на м. март да ги обсъдим с партньора по проекта – БСК.

Дискусия:
Йордан Никленов - председател на ФНСС: Предложеният документ е сериозен. Да се прецизира предложената численост от 10 000 д. на бранш. Да се помисли за таксата при присъединяването. С браншовата камара имаме общи действия и добро сътрудничество, работим по проекти. По отношение договорената в ОКТД минимална цена на 1 час работа ще искаме среща с министъра за уеднаквяване на позициите. Предприятията в камарата са съгласни за разпростирането на ОКТД, с изключение на тези, които са в сивия сектор. Заедно се надяваме да успеем в разпростирането.
Ренета Петрова - зам. председател на СФ”Металици”: Може да не прозвучи съвременно, но преди имахме добри неща, които бяха разписани в КТД и ние имахме КТД с цифри. Акцент в предложенията трябва да получи приключването на договарянето – защото ние вече 5 месеца преговаряме с работодателите за браншовия договор и добре си преговаряме, но те сега се сетиха, че не може БКТД да се връща със задна дата: счетоводно, защитата при съкращения и т.н. Преди имаше 129 ПМС и в него кратко бе записано за какво преговаря БКТД. Това постановление и сега не е отменено, но не ги го признават. Трябват ни по-нови документи, да се осъвременят. Защото заплатите ние не ги договаряме. Даже имаме предприятия, в които системата на заплащане е извадена като вътрешен акт и синдиката само се консултира с аргумент, че заплатите са за всички, а КТД е в частни интереси. Въпросът не е да се връщаме към процесите на регулиране, но сигурно си нямаме доверие, след като позицията е: „щом го няма в закона, като директна правна норма, няма да договаряме!”
Даниела Златкова - административен секретар на СТСБ: наше е предложението за 10 000 д. численост на компании с национално значение, но сме готови да оттеглим предложението си.
Красимир Кръстев - председател на НФТ „ХИ”: Материалът е добър. В някои браншове в преговорите не участват всички организации, а според тълкуване на МТСП, БКТД може да се сключи само с участието на всички партньори. Считам, че отсреща трябва да участва само този, който желае. Друго: КТД в предприятие, ако страните не са разработили общ проект, общото събрание решава с коя организация работодателят да води преговори и сключва КТД, което елиминира другите организации като колективни представители. Това трябва ли да остане – законът да те лишава от право? Ние предложихме в БКТД кои процедури да се договарят в предприятие, но работодателите не се съгласиха.
Чавдар Христов – изпълнителен секретар: Прегледах резолюцията на VІ-тия конгрес: някои неща ние сме надхвърлили, отишли сме по-напред от това, което е искал конгресът, някъде не сме успели. Сега трябва да набележим конкретните стъпки по-нататък. Напредничав характер има обвързването на отрасловото и браншово договаряне с националния класификатор. Да се прехвърляме ли на друго равнище? Все още нямаме отговор на въпроса за отношението на държавата и работодателите към колективното договаряне – като наше мнение и позиция. Колективното договаряне в сложната система от взаимоотношения – да накараме работодателите да погледнат от друг ъгъл на колективното договаряне -  не с досада, а каква полза те ще имат. Затова и заглавието на проекта ни е „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното договаряне” и за нас са важни правните режими, с които ще може да договаряме. В европейската Харта е записано, правото на колективно договаряне – тогава трябва да подкрепяте синдикализма, защото като няма синдикат, няма договаряне. Но и ние трябва чрез колективното договаряне да доказваме, че имаме принос за развитието на предприятието. БСК още сега е готова за развитие на наставничеството. По чл. 57 – има противоречия и в синдиката, но трябва да гледаме напред, трябва да укрепваме договарянето.
Славчо Петров - председател на ФНСОХП: има ли негативизъм по отношение на европейските ползи (за или против пенсионна реформа, но твърдо за индексиране на работните заплати…). След т.н. „свинска война” от 2005 г. минималната работна заплата се договаря в европейската федерация в размер на 60 % от средната РЗ, това трябва да е критерият и за съизмеримост във всяка една страна. За колективното договаряне в предприятие – имаме 2 случая на перманентни преговори и затова, може би, трябва в КТ да се лимитира срок на подписване на КТД, например 3 месеца.
Татяна Миран – председател на РС на КНСБ, Пловдив: За организацията, чиито проект не е бил приет от общото събрание, да и се даде възможност също да може да договаря, това особено, от гледна точка на гъвкавостта при договарянето, за да не пада имиджа на КНСБ.
Чавдар Христов – защо общото събрание да е арбитър за процес, който завършва с договаряне само за членовете на СО?  От 1992 г. сме в една и съща правна база. Как обаче, колективният договор да важи за всички работници, но да не вреди на синдикализма? Това е големият въпрос.
Елка Арнаудова – зам. председател на НФЕ: въпреки проблемите, успяваме да запазим добро равнище на договарянето. Първо: КТД в предприятието, ако е представен 1 проект на КТД. Бяхме 7 синдиката в НЕК, АЕЦ – само един синдикат пише КТД, а другите чакат и рядко представят нещо. Накрая казват „вашият проект много ни харесва” – и трите синдиката при нас така се включиха. Второ: Ако е представен само един проект – то може ли той да се счита за избран? И в Комисията за защита от дискриминация има различно тълкуване на този проблем. Трето: Норма при представен само един проект. Ако в дадения срок е представен само един проект и няма други предложения, да се приеме този КТД. Четвърто: Относно предложенията, които обсъждаме – да се прецизират, окрупнят, най-важното да се изведе на преден план, да не се разпрострем много и да не получим това, което искаме.
Васил Василев – експерт в НСФ „МЕ”: изразявам сериозни резерви за определянето на критериите за браншова представителност. Сами по себе си, те са правилни, но да не си отрежем клона, на който седим, да не се самоизключим от диалога.
Пламен Димитров – работодателите ще поставят въпроса и ние трябва да сме готови за дискусия. Натискът спрямо нас се увеличава. Истинският въпрос е „кого представлявате вие”, а не дали ни харесват или не критериите за представителност.
Асия Гонева - изпълнителен секретар: Терминът „уеднаквяване” на критериите за национална представителност ме притеснява – обхватът като количество и качество как да бъде измерен. Едното е социалният диалог – като възможност, право и задължение за участие на всички равнища. Присъединявам се към Васко, че работодателите искат, ако може да не са длъжни да се споразумяват за нищо на никакво равнище. Появяването ни по електронните медии трябва да е значимо и забележително. Критериите за отрасъл/бранш са много проблематични – много години ние бяхме либерални и затова представителите на работодателите се нароиха много. Тези евкилибристики на сливания и преливания са насочени срещу нас. За трипартитния секретариат – наличието му да се вкара в КТ в раздела за социално сътрудничество. За разпростирането – ако има искане от страните, то може ли министърът да откаже – за това той да се аргументира писмено.  Относно сключването на О/БКТД от всички организации – да се прецизира, ако няма организации, може ли да се участва в преговорите.
Екатирина Рибарова – ИССИ: За разпростирането – да се формулират възможности и механизми за суспендиране клаузите на БКТД на ниво предприятие, защото такава практика в Европа има. Приоритетно при нас се очертава колективното договаряне в атипичните форми на заетост, в агенциите за временна работа – какво правим по този въпрос? В Германия има сключени КТД в агенции за временна работа, които имат транссекторен характер, но изглежда не им е бил изгоден, защото в различните сектори условията са различни и търсят договаряне с по-ниски от закона параемтри.
Какво се случва с разпростирането на БКТД?  
Треперушка Младенова – председател на НБС „Водоснабдител”: ВиК е в една икономическа дейност и приблизително 95 % от заетите членуват в двата синдиката. Работодателите сега са много по-внимателни и ако преди години са подписвали КТД, знаейки, че може и да не го спазват, това вече го няма. Въпросът сега при нас е, в новия кръг от преговори, ще поискаме ли разпростиране на БКТД? Имахме среща с ГИТ по повод контрола. Те са отворени за диалог и стартират проверки на всички предприятия в системата. Ние също – за да преценим какво спечелихме, какво загубихме и какво предстои занапред. Дали това е начина да синдикализираме хората. При нас няма човек, който след разпростирането да е станал член на синдиката. Най-често поведението е „вие сте договорили – аз ползвам!” Обратно, имаме случаи, когато на новопостъпил работник работодателят му казва – „това е КТД, който министърът е разпрострял и може да се възползваш”. Считам, че по отношение разпростирането думата „може” трябва д остане в КТ.
Красимир Пащрапански – председател на Синдикат „БХН”: В началото имахме спънки от Съюза на пивоварите, където един работодател не беше негов член. В предприятията вече се съобразяват с всички по-високи норми, които сме договорили (РЗ, нощен труд, ваучери...). Подобряваме съдържанието на договореностите в БКТД – с корпоративна социална отгооврност, съвместяване на трудовия и семейния живот, МНК приеха принципите за присъединяване към Глобалния договор и т.н. Положителното е, че върви процес на синдикализация - по 5-10 човека в предприятия, но процесът върви. Поставили сме си и задачата за разширяване действието на БКТД – в посока производители на хмел, производители на каси и кашони и др.п. ГИТ започна проверка.
Любка Антова – зам. председател на ФНСГСДП:  Да не бързаме с промени в нормативната уредба, а да видим какво ще покаже опита. ГИТ започна проверките в целулозно-хартиения бранш, засега няма негативни отзиви – напр. „Монди Стамболийски” АД и др.). В дървообработващия сектор вече има искане за отмяна акта на министъра от работодател, който не е член на браншовата камара. Други работодатели атакуват браншовата камара да оттегли искането си разпростиране с мотива например, че изплащане на 1 % допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален опит им се струва много висок и непосилен. Имахме среща с ГИТ, на която те признаха, че инспекторите нямат опит да проверяват КТД. Федерацията започна регионалните си срещи, на които акцентът е именно разпростирането – уеднаквяването на стандарти и за синдикализиране. В БКТД имаме клаузи, които са само за синдикални членове и сега се надяваме и чрез това да синдикализираме. Подготвяме становище до министъра.
Стоян Крачунов – председател на РС, Ловеч: има предприятия, които не сключват КТД, а се базират на БКТД, това е особено в средното образование.
Николай Недев – изпълнителен секретар: представи информация за напредъка в изпълнение на дейност 2.9 от проекта, а именно: а) изготвяне от основните членове на КНСБ на дипляни по колективното трудово договаряне и б) подготовка на Годишния сборник 2010 год. с материали по проблемите на КТД и социалния диалог, както и за най-близките задачи по дейност 2.4 от проекта.

Заседанието на Постоянния консултативен комитет бе закрито от Пламен Димитров.



Изготвил: Емилия Маркова

 

 

 

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.