За нас

Колективното трудово договаряне – инструмент за борба с несигурната работа

Над 30 представители на синдикатите, членуващи в Европейската федерация на храни, селско стопанство и туризъм – ЕФФАТ взеха участие в семинар, организиран от Европейския Синдикален Институт в Коста де Капарика, Португалия през март тази година. Представители на синдикатите от 13 държави споделиха своя национален и секторен опит, представиха примери за добри практики и съвместно обсъдиха възможните решения за ограничаване на несигурната работа в Европа чрез колективното договаряне на национално, секторно ниво и на ниво компания.

Обезпокоени от нарастващия през последните години ръст на наетите работници под различни форми на несигурна работа, синдикатите очертаха препоръки и разработиха предложения за  стабилизиране на заетостта в трите сектора, обхванати от ЕФФАТ:
ОБЩИ НАСОКИ  - синдикатите трябва да популяризират следните принципи:
- Равно заплащане за една и съща работа от първия ден на назначаване, независимо от договорните отношения;
- Специални мерки за защита на младежите, жените, възрастните хора, мигрантите и други уязвими категории работници;
- Недопускане на дискриминация, основана на различни видове трудови отношения;
- Нулева толерантност за злоупотреби и измами - престъпни мафиотски групировки, компании „пощенски кутии” /агенции за временна заетост/, прекомерно високи такси за "услуги" (т.е. подслон, транспорт, храна и т.н.), робски труд (т.е. конфискуване на паспортите и т.н.);
- Нулева толерантност за възнаграждения в натура;
- Зачитане на препоръките на МОТ за достоен труд и заплащане;
- Доказана необходимост (т.е. непредвидени промени в производството или други непредвидими фактори) трябва да бъде основен критерий за временна заетост;
- Производствени нужди с постоянен характер следва да бъдат изпълнявани от работници на постоянни договори.
Чрез колективното трудово договаряне СИНДИКАТИТЕ трябва да:
-  Инициират коригиране на законодателните пропуски и недостатъци и приемане на задължителни правни стандарти;
- Да настояват работодателите да поемат отговорност за условията на труд на работниците и служителите и на подизпълнителите;
- Да следят за задължението на работодателите да информират работниците, включително и тези на техните подизпълнители, на език, разбираем за работниците;
- Договаряне с работодатели и (когато е необходимо) с правителството за създаване на "трудова полиция" - орган, осъществяващ контрол на агенциите за временна заетост и  налагащ глоби за просрочени плащания към работници;
- Договаряне на минимална работна заплата на отраслово равнище и минимална работна заплата в страната (при необходимост) и осигуряване на минимални условия за сигурност;
- Договаряне за изравняване на разходите за наемане на работници на постоянен договор с тези на временен, така че компанията да е стимулирана да осигурява постоянни работни места;
- Аргументиране пред работодателите, че злоупотребата с практики за временна заетост създава нелоялна конкуренция, тъй като се ограничава обхвата на действие на колективните трудови договори, които спомагат за преодоляване на нелоялната конкуренция между работодателите.
Използване на нови стратегии за подобряване условията на труд на работниците на несигурна работа:
- Да се заложи като приоритет организирането /синдикализирането/ на рисковите работници /с несигурна работа/ чрез използване на нови, иновативни методи (напр. организиране на мигрантската общност, ръководител производствено звено да се избира от целевата група работници, информиране за права по домовете или в църквата и др.);
- Инвестирайте в трансграничното разпределение на ресурсите (например изграждане на капацитета на синдикатите в страната, които имат нужда, както и чрез специфични обучения, обмен на синдикален ресурс, специфични кампании и др.);
- Провеждане на информационни срещи, организирани от синдикатите за правата на работниците и условията на труд още в изпращащите страни по произход;
- Използване на референдума като инструмент за въздействие на национално ниво за изменение на националното законодателство, в случай че то определя неблагоприятни условия за наетите на несигурна работа;
- Превод и разпространение на КТД на съответния език на чуждестранните работници и търсене на начини, те да бъдат информирани за съществуването на КТД, предназначението и ползите от тях.
Пред  националните правителства и пред ЕК синдикатите трябва да настояват за:
- Спиране на фрагментацията на различните категории трудови отношения (например работа на повикване, през агенциите за временна заетост, стажуване, сезонна работа, на непълно работно време и т.н.);
- Ефективни национални Инспекции на труда и ефективно законодателство, за да се гарантира защита на правата на рисковите работници, санкциониране при злоупотреби, между работодателите съществува лоялна конкуренция.
- Цялостен преглед на директивата за командированите работници на Европейско и на национално ниво;
- Порочните практики като така наречените агенции – „пощенски кутии”, криминалните босове, фиктивно самонаетите лица и престъпната експлоатация трябва да бъдат строго санкционирани;
- Стимули за наемане на работници на постоянен трудов договор вместо временни работници (напр. данъчни облекчения за компанията;
- Въвеждане на допълнителни клаузи за спазването на социалните стандарти при достъп до фондовете на ЕС и стимули ( в рамките на Общата Селскостопанска Политика, структурните фондове на ЕС, както и всички други публични национални средства) – т.е. да се отпускат средства, само ако работодателя и/или институцията зачита и спазва КТД и основни социални условия;
- Опит да се наложат добрите практики на системите за гъвкава сигурност от  Холандия и Дания в цяла Европа, а не да се набляга само на гъвкавостта, пренебрегвайки сигурността.
За координация на колективното трудово договаряне е необходимо синдикатите  да:
- Координират общи стратегии на национално и интернационално равнище в случай на закриване, преместване или преструктуриране на компания, за да запазят постоянни работни места и да предотвратят аутсорсинга;
- Координират стратегии за КТД чрез "отворен метод на координация ", което означава, че синдикатите поставят общи цели за всички държави, но всеки национален синдикат използва средства, които са най-подходящите за съществуващата в страната система индустриални отношения и за изградената синдикална култура;
- Изработят общи методи за анализ и показатели на колективно договаряне. Да се правят повече прогнози и комуникации, където е възможно, а не само последващ анализ;
- Определяне на минимални социални стандарти в сектора за страните-членки на ЕС въпреки колективното договаряне;
- Засилване на сътрудничеството между синдикатите от различните страни по конкретни въпроси от общ интерес.

Предложения:
- ЕФФАТ да изготви стратегически документ за несигурната работа и  да го представи пред институциите на ЕС;
- Водещите експерти в процеса на преговори и договаряне от  различните организации – членки на ЕФФАТ да създадат и подкрепят експертно мрежа от представители на синдикати от различните страни-членки, занимаващи се с колективно договаряне;
- Разработване на " Речник на несигурната работа”, преведен на всички езици в ЕС, който да отрази всички форми на несигурната работа, да служи като инструмент на синдикатите за борба с нея;
- Разработване на междусекторна система за стабилизиране на  социалното осигуряване на работниците на несигурна работа, обхващаща целия ЕС – предложение към ЕК;
- Създаване на единен Европейски регистър на работниците и на работодателите - без значение, от къде идват или къде отиват да работят /Европейска база данни за трудовата мобилност/. Така ще може да се проследява трудовия стаж на всеки работник, и ще може да бъде защитен. Без съответната регистрация Работодателите да нямат право да извършват своята дейност.

Изготвил:  Ваня Трендафчева, експерт в секторен офис „Земеделие, производство на храни, напитки и тютюн”  на Националната Мрежа на КНСБ по КТД и права

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.