Аналитични материали

Анализ на състоянието на социалния диалог и колективното договаряне на отраслово и браншово ниво – м. 10.2010 г.

В условията на криза актуалният поглед на състоянието на икономиката и бизнес-средата е пряко обвързан с проблемите на социалния диалог и колективните преговори по най-важни трудови и осигурителни въпроси на заетите на браншово равнище - затова проблемите и възможностите за развитие на партньорството и колективното договаряне стоят в дневния ред на работодатели и синдикати както от реалния, така и от публичния сектори. Тези процеси кореспондират с качеството на трудовата реализация на работната сила у нас в светлината на индикаторите на Стратегията за развитие на Европа 2020 и българските действия в тази посока, в т.ч. националната „пътека” за постигане на по-добра гъвкавост и сигурност на пазара на труда.

Настоящият анализ на състоянието на социалния диалог и колективното трудово договаряне на секторно ниво се базира на извършено през м. октомври т.г. от експертите в секторните офиси на Националната мрежа по КТД и права  и методически координирано от департамент „Социално партньорство. Колективно трудово договаряне” на КНСБ, изследване на браншовия диалог и действащите отраслови и  браншови КТД и КТД на национални компании и дружества, както следва:
- секторен офис: Металообработване, металургия и електроника – 1 ОКТД (металоиндустрия) и 1 БКТД (металургия)
- секторен офис: Лека промишленост - 2 БКТД (трикотаж и текстил)
- секторен офис: Търговия, туризъм и кооперации – 1 ОКТД (търговия) и 3 браншови КТД (туризъм, кооперации и Банка ”ДСК”)
- секторен офис: Земеделие и хранителна промишленост – 9 БКТД (напоителни системи, ветеринарно-медицинска служба, аграрна наука, борба с градушките, селекция и репродукция в животновъдството, хидромелиорации, земеделски кооперации, захаропроизводство, пивопроизводство)
- секторен офис: Транспорт и съобщения – 1 ОКТД (транспорт) и 10 БКТД (пощи,  „БДЖ” ЕАД, „БДЖ – ПП” ЕООД, „БДЖ – ТП” ЕООД, БДЖ-ТПС-Локомотиви” ЕООД, НК „ЖИ”, моряшки флот, строителство и възстановяване и 2 бр. в телекомуникации – в БТК: ЦУ и АР)
- секторен офис: Добив и преработка на минерални суровини и химическа промишленост – 1 ОКТД (миньори) и 1 анализ на състоянието и проблемите в химическия сектор
- секторен офис: Строителство и дърводобив – 1 ОКТД (строителство) и 5 БКТД (целулозно-хартиена промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, горско стопанство, пътно дело, пътна инфраструктура)
- секторен офис: Енергетика и водоснабдяване – 2 БКТД (енергетика и в системата на В и К) и 1 КТД на НЕК
- секторен офис: Здравеопазване, държавно управление и отбрана – 1 ОКТД (здравеопазване), 13 БКТД (социално подпомагане, агенция по заетостта, национална сигурност, НАП, архиви, МЛС, СБА, спортен тотализатор, информационни системи, държавен резерв и военно временни запаси, МВР, митници, НОИ) и 1 КТД на НЗОК
- секторен офис: Образование и култура – 1 ОКТД (средно образование), 1 БКТД (музикално и танцово изкуство) и 1 анализ на проблемите на социалния диалог във висшето образование
т.е., извършеното блиц-изследване включва 7 отраслови и 48 БКТД и отразява около 77 % от действащите отраслови и браншови КТД.

 Известно е, че понастоящем картината на действащите секторни КТД се предствлява от общо 71 действащи договора, в т.ч.: 8 отраслови и 63 браншови и  КТД на национални дружества и компании, които обхващат  всички значими дейности от националната икономика.
В трудните икономически условия своевременното подновяване и запазването броя на действащите О/БКТД дава възможност да преценим позитивно съхранената преговорна воля и сила и на двете участващи страни и да подчертаем успешното място и роля на колективното договаряне като  инструмент за защита на техните интереси.

Пет от отрасловите и 17 от браншовите колективни трудови договора са подновени от началото на 2010 г., което като интензитет и динамика се запазва в сравнение с предходните години.

Общият извод, който се налага е, че работодатели и синдикати, като отчитат съвременните реалности, в резултат на взаимни усилия и разбирателство:
● съумяват в трудни браншови преговори да съхранят основни договорености и възлови параметри от предходния цикъл договаряне
● в някои сектори успяват да договорят сполучливо пакет от защитни и антикризисни мерки
● макар и по-рядко, в отделни сектори се споразумяват за нови съдържателни клаузи, с което определят и новата визия на КТД.
 
І. Основни характеристики на преговорния процес
Позитивен заряд носи предварителното съгласуване на позициите на синдикалните представители като страна в преговорите. Това се отнася за всички браншови структури на двата национално представителни синдиката – КНСБ и КТ ”Подкрепа”.
За браншовите партньори е водещо разбирането, че взаимоотношенията по между им е необходимо да се основават на принципите на взаимното доверие и коректност, зачитане и уважение – нужни са в името на общия интерес за развитието и просперитета на сектора и като гаранция за поддържането на добър жизнен стандарт на работещите.
Продължителността на преговорите се разпростира в двете крайности: от делови и работен преговорен процес в рамките на 2-5 месеца, който провеждат партньорите (миньори, средно образование, здравеопазване, металургия, водоснабдяване, държавни учреждения, гори и дървообработване, трикотажна и текстилна промишлености) през многомесечно или с години протакане (кооперации, култура), до решение за неподписване на О/БКТД (електротехника и електроника).
Отказ от преговаряне по отделни въпроси от страна на работодателите обикновено няма, но най-често това се дължи на направените компромиси от другата страна - синдикатите. Фактите показват, че основните сфери на направените компромиси са две - задържане на равнището на старите договорености от предходния КТД и заплащането на труда.

През 2010 г. има подписан 1 нов БКТД – в сектор „полиграфия”. С няколко изключения срокът на действие на подписаните О/БКТД е максимално допустимия от закона – 2 години.
С цел преодоляване на нормативните бариери за колективно договаряне в бюджетния сектор, в последните години браншовите синдикални структури на КНСБ разширяват практиката за сключване на (допълнителни) споразумения за държавните служители. Съгласно чл. 44, ал.3 от ЗДСл, ФНСЗ от 2002 год. насам урежда в тях по-благоприятни трудови и социални условия за служителите – в ИА „Борба с градушките”, ИА „Селекция и репродукция в животновъдството и Национална ветеринарно-медицинска служба. От своя страна ФНСДУО сключва подобни споразумения за защита на колективния интерес на работещите по служебни правоотношения от Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта и НАП в съответствие с чл. 9 от ЗЗД. Тя представя тези споразумения в Главна инспекция по труда, където те се вписват по режима на КТД. Друга тяхна особеност е възможността те да бъдат безсрочни, което произтича от характера им на свободно съглашение между две страни, за което няма императивна разпоредба относно тяхната продължителност. Безспорно, чрез споразуменията за държавните служители се спомага за развиването, както на правото, така и синдикализма в страната.

Представителството на страните по О/БКТД открито поставя въпросителни пред позициите на представителите на работодателите най-малко в четири посоки:
а) юридическа, която отнасяме до бюджетния сектор, където продължава практиката на подписване на ОКТД от съответния министър (здравеопазване, средно образование, отбрана и др.),
б) „роенето” на работодателските структури, които се включват в преговорния процес - наблюдава се както в реалия сектор, така и в бюджетния сектор. Например: сключеният на 8 юни т.г. ОКТД в здравеопазване - участват 4 работодателски организации, в т.ч. е подписът и на 1 нов участник на масата на преговорите – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която обаче няма нито една структура в отрасъла. Тук трябва да отбележим и друг момент - след сключването на ОКТД към отрасловия социален диалог се присъединява още 1 работодателска организация – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Или, ако досега в отрасъл транспорт участник бе само Националната транспортна камара, то в подписания на 23 март т.г. ОКТД страна вече са привлечени пет работодателски организации, в т.ч. за първи път и: БСЧПСТ „Възраждане”, Асоциация
на въздушните авиокомпании, Асоциация на собствениците на частни вагони, БА на сдруженията от автомобилния транспорт.
в) посоченото кореспондира с другата крайност, когато отсъствието на изградени браншови работодателски структури е пречка за провеждането на съдържателен браншов диалог и впоследствие - за сключването на О/БКТД: например в земеделските кооперации липсва национално представителна работодателска организация, което прави невъзможно подписването на отраслов КТД.
г) функционалното преплитане на понятието „бранш” с териториалното  разположение на дейностите (общината) и произтичащият от това механизъм на финансиране не бива да е пречка за споразумяване - напр. читалищата, въпреки, че осъществяват дейността си в съответствие със Закона за народните читалища по места, не следва да получават отказ за водене на колективни преговори като самостоятелен бранш..
Въпреки това, състоянието на диалога и партньорството в някои значими икономически сектори незадоволява. Провеждането на регулярни консултации между партньорите в отрасъл химия, подписването в отделни периоди на различни споразумения и пактове за сътрудничество в които се декларират съвместни намерения и усилия за подобряване имиджа на отрасъла в съответствие с европейските стандарти, за инвестиции в човешките ресурси, за активизиране процесите на информиране и консултиране, за насърчаване на колективното договаряне в предприятията и пр.,  не може да замести липсата на интерес, капацитет и разбиране от 8-те представителни браншови камари и асоциации за ефективни политики и практики на социален диалог и колективно договаряне, поради което от 2002 г. няма подписан отраслов или браншов КТД. Основният спор остава в нежеланието на работодателите да включват тарифни клаузи в предмета на договарянето. Негативна е оценката за потребностите от диалог и преговаряне и в сектор електротехника и електроника, където след изтичане действието на отрасловия КТД през м. юли 2008 г., работодателската камара открито афишира отказа си от по-нататъшно участие в отраслови колективни преговори и договаряне. Процесите на реформи и преструктуриране, както и финансовият недоимък в сферата на културата са сред основните причини, поради които работодателите протакат от м. декември 2007 г. насам, подновяването на 4 браншови КТД и 1 отраслово споразумение (договор).

ІІ. Съдържателни договорености в разделите на О/БКТД 

Икономическата криза засилва отговорностите на работодатели и синдикални дейци в бранша за запазване на работните места и решаване на проблемите на трудовата заетост.
Анализът показва, че във всички преговори страните обвързват подписването на договореностите с конкретната финансово-икономическа ситуация в бранша и предприятията по места и с най-непосредствените, очаквани в най-близък план перспективи за развитие. В този смисъл работодателите поемат ангажименти за осигуряване на необходими условия за трудова заетост и за нормално изпълнение на трудовите задължения. Утвърдена практика е работодателските структури предварително да обсъждат със синдикатите проекти и намерения за промени в производствената и управленска структура, когато те влияят съществено върху спецификата на трудовите отношения и заетостта във фирмата.

Важно е да се отбележат постигнати договорености в някои О/БКТД за ограничаване на последствията от икономическата криза в отрасъла/бранша или засегнатите фирми. Така например, ОКТД за дейност търговия налага в предприятията и фирмите, засегнати от кризата, да се подпишат споразумения между работниците и синдикатите с конкретни мерки по отношение запазване на заетостта и недопускане спад в заплащането. В туризма се акцентира върху използването на възможности за възлагане на друга работа на работниците и служителите в рамките на същото или друго предприятие, временно замразяване на заплатите на определено равнище в случаите, когато алтернативата е съкращаване на работни места, излизане в неплатен отпуск на заетите в засегнатите дейности, като при продължителност на отпуска повече от 30 дни, се изплащат помощи от средствата на предприятието, а при „неотменима необходимост” числеността на персонала се намалява след постигане на писмено споразумение със синдикатите, като съкратените работници и служители се изпращат на трудовата борса и след определен период отново се назначават на работа в дружеството. ФНСОГСДП има подписани с работодателите конкретни споразумения с антикризисни мерки.
 В БКТД-трикотаж някои договорености са насочени към по-голяма гъвкавост на процесите на трудова заетост в сектора и мобилността на работната сила. В секторите земеделие, хранителна промишленост, туризъм  и др. обект на споразумяване са временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, изискващи сключване на срочни трудови договори. Интерес представляват договорените мерки в КТД на Банка „ДСК – АД” за предотвратяване на съкращения, вкл. и временното използване на непълен работен ден/седмица и за прилагане на гъвкава заетост – наемане чрез агенции за временна работа, сезонно наемане, почасово наемане.
 Прилагане на непълно работно време при намаляване обема на работа е мярка за осигуряване на заетост при дефицити и в БКТД за водоснабдяване и канализация. Иновативен характер носи записът в БКТД на Земеделските кооперации, според който сезонните работници, които ежегодно се включват в селско стопанските кампании се ползват от всички клаузи на БКТД до тяхното освобождаване и изпращане на трудовата борса след консултации на работодатели и синдикати.
В почти всички сектори продължава практиката на договаряне на критерии за подбор на персонала при извършване на съкращения или други уволнения вследствие на структурни промени, приватизация или финансово-икономически затруднения. Страните постигат договорености относно процедурата на прекратяване на трудовите правоотношения и защитата при уволнения, реда на провеждане на масовите уволнения и в по-редки случаи – относно съдействие за намиране на работа на съкратените лица или създаване на условия за предварителната им преквалификация – земеделие, металоиндустрия, металици, миньори, БТК, БПощи, строителство, държавни учреждения, лека промишленост, банки, търговия и др. Договарят се мерки за разкриване на нови работни места - добра практика има в БКТД металургия, където страните договарят взаимни мерки за въздействие върху пазара на труда и заетостта в бранша и регионите с цел постигане на устойчиво секторно развитие и конкурентноспособност на предприятията. В ОКТД транспорт надграждат като включват текстове, защитаващи правата на работещите извън границите на страната.

Договореностите в раздела по заплащането на труда заемат централно място в браншовото и отраслово договаряне, където задачата на синдикалните представители е да гарантират ненамаляване на компонентите, които го формират. Това е сферата, в която договореностите на секторно ниво най-често имат стойности по-високи от нормативно установените, а в отделни случаи – и в сравнение с предходните договори. Посоченото важи за договаряните размери на минималните (основни) заплати и на ред доплащания и обезщетения. Например: договорената минимална секторна работна в ОКТД миньори е завишена с коефициент

1.4 спрямо минималната работна заплата за страната, в БКТД енергетика – 1.5 за квалифицирания персонал, в КТД на ниво национални компании –ДП „ Строителство и възстановяване” 1.3 за заетите в основното производство и др.
През изтеклия цикъл преговори нарасна броят на секторните договори, в които договорените от браншовите структури минимални осигурителни прагове по икономически дейности и категории персонал се прилагат като неразделна част от съответния секторен колективен трудов договор, а определените стойности се приемат като минимални/начални работни заплати – металоиндустрия, селско и ловно стопанство, туризъм, пивопроизводство, текстил, строителство, пътно дело и др.
Анализът показва по-високи договорени стойности на повечето допълнителни трудови възнаграждения:
- за продължителен трудов стаж и професионален опит 1.1 на сто в системата на „Напоителни системи” ЕАД, 1 на сто в здравеопазване, средно образование, пивопроизводство, хидромелиорации, ж.п. транспорт, дървообработваща и мебелна промишленост, музикално и танцово изкуство, трико, някои държавни учреждения, ИАБГ и др.
- за положен нощен труд - завишение с 45 % на минималната часова работна заплата за страната – миньори, от 37 – 52 % от основната индивидуална часова заплата в строителство, ж.п транспорт, в търговия, банки, трико и др.
- за специфични условия на труд – миньори, строителство, търговия, моряци и др.
- за положен извънреден труд – миньори, търговия, трико и др.
- за работа през празнични и официални дни
- за времето когато работникът/служителят е на разположение на работодателя извън предприятието,
за по-висока лична квалификация – на лица с научни степени, за владеене на  чужди езици и т.н.
В една шеста от О/БКТД е договорено работната заплата да се индексира с ръста и темповете на нарастване на инфлацията (металургия – при достигане на 8 % инфлация, миньори търговия, банки трико и др.) Модерното поведение на страните на масата на преговорите обвързва заплащането в около 1/3 от О/БКТД с нарастването на производителността на труда. Например (трико –  с минимум 50 на сто от нарастването на производителността на труда). Все още е недостатъчно регулирането на работната заплата с резултатите от трудовото представяне на персонала, с прилагането на гъвкави поощрителни схеми, бонусни системи, израстване в йерархията и кариерно развитие, предоставяне на социални услуги и пр. В КТД на

Банка „ДСК АД” пък е предвидено въвеждане на гъвкава система за възнаграждение, което се формира от три части: заплата, бонуси (съответни на постиженията на служителя в работата) и социален пакет, който се предоставя на всички служители в банката.
Като антикризисна мярка в над 2/3 от О/БКТД е формулирано, че при временен недостиг на средства за изплащане на работната заплата и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения се гарантира ежемесечно изплащане на трудовите възнаграждения в конкретен договорен размер, като разликата до пълния размер остава дължима, заедно със законната лихва.
Следва да подчертаем стремежа на социалните партньори за подобряване публичността и прозрачността при управление на бюджетните звена и разходването на бюджетните средства, договорено по-конкретно в ОКТД-ри в средно образование, здравеопазване и др.

Страните постигат ефективни договорености и в другите раздели на секторните договори, където традиционната палитра от договорености включва следните по-важни клаузи:
За обучение и квалификация на персонала

 Постигането на договорености в този раздел инвестира в персонала с оглед повишаване на браншовата конкурентноспособност и производителност.
В металоиндустрия, земеделие, туризъм, банки, и др. работодателите се ангажират годишните програми за обучение да се извършват след съгласуване със синдикатите.
В ОКТД – миньори, БКТД дървообработваща и мебелна промишленост и др. обвързват повишаването на знанията, уменията и компетентностите с получаваното трудово възнаграждение.
В ОКТД металоиндустрия е договорена предстояща конкретна и по-обхватна работа по създаването на национални и регионални центрове за подготовка и повишаване на квалификацията по основни машиностроителни професии и дейности на основата на по-изчерпателното изясняване на проблемите и потребностите от кадри, на базата на резултатите от разработваната стратегия за развитие на машиностроенето, а в БКТД-ри от леката промишленост – създаването на буферни

браншови фондове за обучение, управлявани от браншовите камари и контролирани от синдикати и работодатели. Договореното е стъпка в реализирането на успешни браншови политики за учене през целия живот и постигането на интелигентен и устойчив индустриален растеж.
Друг подход реализират в сектор селекция и репродукция на животновъдството, където органът по назначаването осигурява условия и средства за квалификация и преквалификация на държавните служители в размер до 2% от планираните средства за работна заплата. Общата работа на министерство, работодатели и синдикати в средно образование е за финансовото осигуряване на изпреварващата професионална квалификация на учителите, които ще преподават новото учебно съдържание, допълнителната квалификация на педагогическите специалисти за нуждите на чуждо езиковото и IT обучение, изграждането на умения за работа по проекти и програми и т.н. -договорените средства за квалификация на учителите са в размер не по-малко от 0,8 % от годишните средства за работна заплата.
В тазгодишния цикъл от преговори браншовите партньори приемат договорености за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите в тон с актуални промени в Кодекса на труда - в дървообработваща и мебелна промишленост е въведена нова клауза за създаване от работодателите в дружествата на съвети по квалификация с участие на представителите на работниците и служителите, които и осигуряване до 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск за поддържане или придобиване на нови професионалните знания и умения и/или ключови компетентности. Договорено е синдикалните организации в БТК АД да участват в подготовката на политика за обучение на работниците и служителите, а при продължително отсъствие на работник или служител от работа, работодателят своевременно осигурява условия за запознаването му с новостите в работата, които са настъпили в негово отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за изпълнение на трудовите задължения.

За разпределението, ползването и отчитането на работното време

 В този раздел при определяне или при промени в режимите на работно време в много голяма степен ударението се поставя върху процедурите на информиране, консултиране и/или съгласуване със синдикатите. В над 2/3 от О/БКТД тази процедура е договорена и при въвеждане на непълно и на удължено работно време. С цел преодоляване на икономическите трудности и за по-бързо съживяване на отделните

браншове, през 2010 год. има стремеж към договаряне на по-голяма гъвкавост в използването на работната сила, която да води до запазване на работни места и затова отраслови и браншови договори насочват партньорите по места в зависимост от производствения процес да уговарят работа за непълен работен ден, за непълна работна седмица, почасова работа, плаващо работно време и други подобни форми: целулозно – хартиена промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост и др. Нови договорености в ОКТД-средно образование кореспондират с изискванията за превръщането му в конкурентноспособен и атрактивен сектор - разпоредбата за целодневния режим на обучение, дефинирането на работното време на педагогическите специалисти и др.
На много места е договорен по-висок размер на основния платен годишен отпуск – в средно образование за педагогическия персонал и в НВМС – с 8 дни, в музикално и танцово изкуство за художествено-творческия персонал – 6 дни отношение; на някои допълнителни платени годишни отпуски, в т.ч. за ненормиран работен ден, за работа при специфични условия на труд, при изпълнение на граждански задължения, за майки с 2 и повече живи деца и др.

За безопасност и здраве при работа

Масово страните в преговорите постигат споразумения за разработване и изпълнение на програми и проекти, целящи създаването на безопасни и здравословни условия на труд. Договаря се периодичен контрол и мерки за подобряване на параметрите на работната среда, оценка на риска, осигуряване на обслужване от служби за трудова медицина, провеждане на профилактични прегледи на работниците и служителите, снабдяване със и използване на специално работно облекло и лични предпазни средства, работата и обучението на КУТ/ГУТ, изплащането на обезщетения при трудови злополуки, осигуряването на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки и т.н.
Внимание се отделя на (периодичното) информиране от работодателя на представителите на синдикатите за състоянието и политиките по отношение на трудовия травматизъм и професионалните заболявания. Макар и в единични случаи страните се споразумяват конкретно за т.н. „нулева търпимост” към нарушителите на правилата и нормите за безопасен труд.

За социално развитие и подпомагане

Отговорното поведение на страните предприема мерки за осъществяване на социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите, което се разглежда не само като фактор за по-добро качество на живот и възможност за туширане на някои негативни последици от променящите се икономически и кризисни условия, но и за мотивиране и стимулиране към по-производителен и ефективен труд. В тази посока са традиционно договаряните размери на средствата за СБКО, направленията за разходване на тези средства, действията по допълнително пенсионно и здравно осигуряване и застраховане и др.п.
 В дневния ред на секторното договаряне днес по-смело навлизат и стават по-популярни договорености, отнасящи се до равните възможности и равното третиране на персонала, недопускането на дискриминация на работното място, закрилата на някои специфични и уязвими категории персонал, срещу стреса на работното място и пр. Напр.: в ОКТД здравеопазване работодателят съвместно със синдикатите в лечебното или здравното заведение е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация (пряка и непряка), на физически и психосоциален тормоз, както и да гарантира условия на труд, които профилактират работещите от хроничен стрес, физически и психични увреждания на работното място. Или в КТД – хидромелиорации: „…работническите и служителките имат право да ползват 1 свободен след обед всеки последен петък на месеца за по пълното им възползване от техните социални, културни и граждански права”
Прави впечатление и „отварянето” на колективното договаряне към принципите на корпоративната социална отговорност (пивопроизводство, пощи и др.).

ІІІ. Разпростиране действието на О/БКТД

През 2010 г. министърът на труда и социалната политика след отправено общо искане от страните по браншови КТД, разпростря за първи път действието на 3 БКТД, при това в недотам очаквани сфери:
• в системата на В и К (м. ІІ.),
• в пивопроизводство (м.ІV.),
• в целулозно-хартиена промишленост (м. VІІІ).
Резултатното осъществяване разпростирането на тези БКТД е нов анонс към браншовите работодателски и синдикални организации за адекватни действия с оглед гарантиране правата на работниците и служителите във всички предприятия от съответния отрасъл/бранш, за реално снижаване проявите на сивата икономика и създаване на условия за успешно секторно бизнес развитие.

Още ред браншови партньори имат готовност за разпростиране прилагането на  други отраслови и браншови КТД, за което с помощта на Централата на КНСБ в различни периоди са правени многократни и настойчиви опити. Очакванията на миньори, строители, лека промишленост и др. социални партньори са министърът на труда и социалната политика да огласи решение за това в непродължителен срок. Така например, в отрасъл строителство ОКТД би имал обхват върху 150 - 250 хил. заети лица, вместо върху работещите около 10 % сега.

В настоящия анализ считаме за нужно да изтъкнем и следния факт: Въпреки, че като цяло договореностите в О/БКТД в условия на криза успяват да се запазят, по определени въпроси все пак се наблюдава отнемане на права и придобивки на работниците в сравнение с предходните години, което се прави по нормативен път – отнася се до заетите в държавното управление. Красноречив пример за това е променената нормативна уредба относно отпуските на държавните служители, където им беше отнета възможността за получаване на допълнителен отпуск, със Закон за изменение и допълнение на ЗДСл. ФНСДУО подчертава, че по този начин се предразполага към неравнопоставеност в доста от системите на държавната администрация, поради факта, че се договаря такъв отпуск за лицата по трудово правоотношение, но се отнема тази възможност на лицата по служебно правоотношение. Аналогичен е случаят с прехвърлените със закон служители при закриването на Министерството на извънредните ситуации и преминаването им в структурите на МВР - те не могат да се ползват от някои от придобивките, залегнали в КТД-МВР, които зависят от прослуженото време в системата на МВР, което е необосновано лишаване от права, въпреки че характерът на дейността за преназначените лица по същество остава същият (§ 64 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за МВР).

В заключение, секторното колективно трудово договаряне е изправено пред сериозни предизвикателства, породени не само от продължаващата икономическа криза и необходимостта от решителни стабилизационни действия за промяна на ситуацията, но и от перспективите на развитие на Европа 2020 и мястото на България в този процес, от глобализацията и др.п. фактори. Затова активните действия и сътрудничество на браншовите работодатели и синдикати и на техните национални организации в осъществяване на процеса на колективни преговори и колективно


договаряне са предпоставка за мотивиране на работната сила и за по-скорошното преодоляване на икономическите трудности и проблеми и устойчивото развитие на съответните сектори. В този контекст разработването на модерни предложения за усъвършенстване на законодателната рамка на браншовия социален диалог и колективното договаряне се превръща във важна стъпка за подобряване н индустриалния климат и отношения в страната.
В тази посока ще продължи и по-нататъшната работа на експертите от секторните офиси на Националната мрежа по КТД и права, подпомагани от департамент „Социално партньорство. Колективно трудово договаряне”.


     
Изготвил:
Емилия Маркова, главен експерт



22.10.2010 г.

 

 

 

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.