Аналитични материали

Първо национално представително изследване "Индекс на трудовия климат (ИТК) в България - 2010"

ОБЩИ ИЗВОДИ
1. Кризата е важен фактор, имащ пряко и косвено влияние върху оценката на трудовия климат. Сигурността на работата е от приоритетно значение за наемния работник, защото в настоящата икономическа ситуация песимизмът е доминиращ както по отношение на възможностите да си намери по-добра работа, така и да подобри жизнения си стандарт. Аналогична е ситуацията и при самонаетите, където вероятността за разширяване на дребния им бизнес и за назначаване на работници е много малка – около 4-5%.

2. Възмездяването на труда е важен компонент на трудовия климат, който намира специфично проявление в три направления. Доминира оценката на наетите, че работната им заплата не съответства на положения труд и тя е недостатъчна, за да покрива нуждите им, нещо повече – за 23.6% нейният размер е по-нисък в сравнение от преди една година.  По отношение условията на заплащане (редовност на изплащане на работната заплата, размер на социалните осигуровки и системата на заплащане) удовлетвореността е значително по-висока, докато социалните придобивки и допълнителните бонуси са нещо непознато за над 70% от респондентите.
3. Стресът и насилието на работното място намират много специфично проявление по отношение оценка на трудовия климат. По-реалистични са възприятията за стрес на работното място и те варират в твърде широк диапазон. Около 20% са работещите в постоянно или често проявяваща се стресогенна среда, но в същото време за близо 30% напрежението в работата определено ги зарежда с положителни емоции. Насилието на работното място е все още феномен, който най-често в българските условия намира изкривена интерпретация. И други наши изследвания показват, че към него се проявява неразбиране и подчертано по-голяма търпимост и толерантност, включително и от самите потърпевши. Затова за нас не е изненадващо, че едва 3.5% споделят, че са били обект на психически тормоз, а подложените на физическо и сексуално насилие на работното място са съответно 0.1 и 0.2%.  
4. Налице е ясно изразен проблем с представителството на интереси. При наемния труд синдикалната плътност е малко над 21% и този факт се отразява като цяло в общата оценка за възможностите и ефективността на представителството и защитата на интереси. В същото време обаче трябва да се подчертае, че синдикалното членство определено има позитивно влияение върху оценката на трудовия климат. Удовлетвореността сред членовете на синдикат е значително по-висока по всички компоненти на трудовия климат в сравнение с останалите работници.
5. Проблемът с представителството на интереси при самонаетите има някои специфични проявления. Принципно самостоятелността на тяхната работа предпоставя липсата на нагласи за допускане на „външно вмешателство” и активно търсене на защита. Разчита се изключително на собствените способности и възможности за оцеляване. Характерът на труда на самонаетите обаче все по-динамично се променя и те стават зависими от конкретни икономически субекти, като по този начин характерът на техния труд се доближава до този на наемния работник. Това ги прави склонни да търсят представителство на интереси и защита – било то чрез професионални сдружения (13.9%), работодателски организации (6.9%) или дори виртуални общности (7.9%) и синдикални организации (5.3%).
6. Като изключително проблематична се очертава сферата на „Развитие на работната сила”, която е основен компонент на трудовия климат. Над 80% от наетите нямат осигурени от фирмата възможности за обучение и квалификация, за продължаващо професионално обучение, изучаване на допълнителни професии и съвместяване на професии. Оттук следва и липсата на перспектива за кариерно развитие – едва около 10% оценяват като големи и много големи възможностите за кариерно развитие в настоящата фирма. При това очакванията, че това може да се случи в друга фирма от този или друг бранш са още по-ниски. Следователно, като цяло фирмената политика по отношение развитието на работната сила е ахилесовата пета на сигурността и повишаване на конкурентоспособността.
7. Организацията на работното време в реалния сектор дава достатъчно индикатори, че са налице предпоставки за по-голяма гъвкавост на труда, друг е въпросът, че тя не се използва в пълна степен и по всички възможни направления. Негативни обаче са констатациите по отношение сигурността на труда – увеличеното работно време не винаги се компенсира, извънредният труд не се заплаща адекватно, асоциалното работно време в сектора е нещо обичайно, а намаленото работно време не се оценява като положителна мярка по отношение запазване на заетостта.

Пълният текст на изследването

Пълен текст на изследването (PDF)

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.