Аналитични материали

Трето национално представително изследване "Индекс на трудовия климат в България – Сравнителен анализ 2010 - 2012"

Общи изводи и препоръки

  • Дълбочинният анализ на нагласите за промяна разкрива, че по-голямата част от заетите у нас са склонни да променят досегашния си трудов стереотип и да се впишат в условия, които само преди няколко години биха отхвърлили като възможна алтернатива. За да избегнат риска от изпадане извън борда, над две трети от изследваните (68.3%) са готови да усвояват нови актуални знания и умения, над половината (58.4%) – да пътуват до по-далечна месторабота, почти половината (46.9%) – да приемат временна работа. В същото време, на немалка част от изследваните съвсем не им е безразлично точно каква работа ще вършат, дали за тях тя е интересна, удовлетворяваща, с възможности за развитие и растеж.
  • Емпиричните резултати НЕ регистрират динамика в трудовите ценности. Най-високо в скáлата на трудовите ценности на хората на труда и през 2012 г. продължава да стои справедливото заплащане, следвано веднага и с минимална разлика от сигурната работа и от безопасните и здравословни условия на труд. Към същата група на водещи фактори може да се добави и добрият социалнопсихологически климат на работното място.
  • Сравненията между ценности и реалност показват, че само за две години ножицата между тях се е разтворила по-широко, пропастта между предпочитан модел и реалност се е задълбочила, като при това всички различия вече втора година са със знак минус и съществени количествени стойности. Най-осезаемо е разминаването по отношение на сигурността на работното място и заплащането на труда, а донякъде и по отношение на трудовия климат.
  • Намаляване на позитивните оценки и изтегляне в средните опции на 5-степенната рангова скала, концентриране в неутралната среда – това е основният извод от сравненията какво се е случило с основните елементи на изпълняваната работа за период от 2 години. Сравнително най-чувствително са мръднали надолу положителните мнения за заплащането и сигурността на работата – с около 5%.
  • Работещите пенсионери стават все по-малко и тенденцията е още повече да намаляват. Причините трябва да се търсят в увеличената възраст за пенсиониране, в ограничените работни места, както и в специфичните изисквания, които бизнесът днес налага и които пенсионерите с тяхната повече или по-малко поовехтяла квалификация все по-трудно покриват.
  • Регистрира се сравнително ново явление (на учащи-работещите) и се оформя като тенденция, която набира скорост. Само за две години с цели 10% са се увеличили хората на труда, които през трудовия си живот са попадали в тази категория - на учащите-работещи.  Добре би било синдикатите да се впишат по подходящ начин в тази обстановка, като настояват за разработване на политики, които да дават възможност на младите хора да работят докато завършат образованието си, НО! не и за сметка на качеството на обучението си.
  • Всеки втори от заетите у нас (54.5%) е бил безработен поне веднъж през трудовия си живот и все повече от хората извън борда поддържат регистрация в Бюрата по труда за целия период на безработица. Но! има нужда да се потърсят по-приемливи варианти за такова географско разположение на бюрата по труда, което по-добре да устройва клиентите им. Електронният вариант за регистрация и поддържане на регистрация заслужава по-сериозно внимание.

Пълен текст на изследването (PDF)

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.