Европейски опит

Резолюция на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) относно кампанията по работните заплати и насоки за координация на колективното договаряне през 2009 година

Превод: Надежда Даскалова,ИССИ

На срещата си в Брюксел на 3- 4 декември 2008 г., Изпълнителният комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) прие резолюция във връзка с кампанията по работната заплата и насоки за координация на колективното договаряне през 2009 година.
В своята резолюция, ЕКП призовава за политика по заплащане, която защитава покупателната способност на работниците и води до нейното увеличаване чрез преразпределение на печалбите, свързани с повишаването на производителността на труда, въпреки тенденция на влошаване на икономическа ситуация. Съществуващата дискриминацията при заплащането на жените (налице е 15% разликата в заплащането между половете в рамките на една и съща професионална категория) обхваща както работниците-мигранти, така и младежите. Поради това, ЕКП ще организира още по-твърда кампания срещу дъмпинга и дискриминацията в заплащането, за да заяви отново, че принципът "Равно заплащане за равен труд" трябва да бъде водещ принцип, който следва да се прилага във всички държави-членки на ЕС. 

По отношение на колективното договаряне през 2009 г., ЕКП призовава своите членове : 
- да останат верни на традиционния за ЕКП натиск при формирането на работните заплати, за да се избегне грешката да се правят опити да се избегне кризата чрез конкурентно сдържане на ръста на заплатите.  Вместо това, повишаването на заплатите и колективното договаряне трябва да отчита сбора от инфлацията и ръста на производителността; 
- да поддържат твърдо борбата против дефлационните тенденции чрез установяване на долна граница на ръста на заплатите, договарян в колективните преговори, която във всеки случай трябва да бъде над прага на стабилност на цените и да води до увеличаване на  покупателната способност на работниците;
- да предприемат спешни действия по проблема с ниските заплати и да мобилизират подходящи инструменти и политики, които да гарантират, че всяка европейска страна определя достойно минимално ниво на заплатите.
- Също така, резолюцията призовава за по-нататъшно подобряване на транснационалното сътрудничество и инициативите на синдикатите и бизнеса.

Кампания по заплащането на труда
1. Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) прие решение за започване на Кампания по заплащането на труда от 1-ви февруари 2008 година. на 5 април 2008 г  се проведе голяма демонстрация в Любляна с участието на над 35,000 работници. На 1 и 2 октомври 2008 г. ние организирахме конференция по заплащането, която привлече рекордна активност и участие на представители на най-високо ниво от Европейската комисия (г-н Aлмуниa), Европейската централна банка (ЕЦБ) (г-н Трише), Европейската конфедерация на работодателите - BUSINESSEUROPE (г-н Де Стени), много учени и експерти по проблемите на заплащането на труда.
2. На тази конференция Европейската централна банка потвърди традиционната си позиция, че влиянието на настоящата икономическа криза изисква да продължи ограничителна политика по заплащането, дори отиде по-далеч от понятието за умереност - към дефлационна политика по заплащането, която да не подсилва проинфлационните тенденции, дължащи се на отражението на финансовата криза и колебанията на цените на суровините. Ние не споделяме такъв подход.
3. През последните пет години наблюдаваме спад на покупателната способност, в частност, в страните от Еврозоната  - с 1,4%, което доведе до неправилно преразпределение на богатството в Европа. Евростат доказва, че в периода 2002-2007 година делът на заплатите в Европейския БВП се стопява (намаление на дела на заплатите в ЕС27 с 4,18% и с 6,36% в страните от Еврозоната).
4. Въпреки това, прехвърлянето на богатството от заплатите към печалбите не беше използвано от компаниите за увеличаване на инвестициите в индустриалния сектор, като се има предвид, че за същия период инвестициите са намалели с 1,3% в Европа и 0,9% в страните от Еврозоната.
5. Обратно, европейските инвестиции във финансовия сектор нараснаха рязко (+ 2,7%), като по този начин допринесоха за сегашната глобална финансова криза. В допълнение, цялостната политика по заплащането в Европа беше на по-ниско ниво, отколкото постигнатото повишаване на производителността и поради това, не би могло да бъде да бъде причина за инфлация.
6. Истината е, че заплатите бяха използвани като променлива за приспособяване към глобализацията, за намаляване на производствените разходи, като бяха направени усилия по този начин да се възвърне загубата на конкурентни предимства по отношение на иновацията и производителността на капитала.
7. Но в резултатът от всичко това е налице ефектът на бумеранга върху европейската икономика, която все още създава 85% от БВП на вътрешния пазар. Спадът на заплатите доведе до намаляване на вътрешното търсене, което от своя страна допринесе за икономическия спад.
8. Но тази политика ще стане още по-рискова и негативна в следващите месеци. Въпросът е, че финансовата криза прерасна в рецесия в реалната икономика.
9. Данните за третото тримесечие, които потвърждават данните от второто тримесечие, показват устойчивост на отрицателния растеж: Европа е в рецесия.
10. Ние сме убедени, че политика по заплащането, която може да защити покупателната способност и да я увеличи чрез преразпределение на печалбите от производството е положителна антициклична политика.
11. Нещо повече, ние не искаме отново да преживеем ситуацията от финансовата криза от 1929 г., когато работниците платиха цената с катастрофален спад на заплатите и значителна загуба на работни места. На основата на тези съображения, ние искаме да провеждаме нашата политика по заплащането.
12. Сегашната икономическа тенденция показва влошаване през следващата година, заедно с един по-несигурен пазар на труда, с негативен ефект върху заплатите и по-специално върху ниските заплати и заплатите на равнището на бедността. Дискриминацията при заплащането, която вече засяга жените (налице е 15% разликата в заплащането между мъжете и жените в рамките на една и съща професионална категория), включва както работниците-мигранти, така и младежите. Дори някои от последните решения на Европейския съд са в тази посока. Ето защо, ние се стремим да използваме тази кампания за още по-твърда борба срещу дъмпинга и дискриминацията в заплащането на труда, както и да заявим отново принципа "равно заплащане за равен труд "като водещ принцип, който следва да прилагат всички в Европа.

 

Колективното трудово договаряне в Европа в контекста на икономическата депресия
13. Очевидно е, че продължителната депресия тепърва предстои. Икономическите прогнози за следващите години не са добри. В условията на финансова криза, кредитите за финансиране на бизнеса, инвестициите и покупките на дълготрайни потребителски стоки вече не са толкова широко достъпни, колкото би трябвало. Опасенията са, че икономическата активност ще продължи да се забавя и през 2009 г. и има сериозни неясноти около икономическо възстановяване през 2010 г.
14. Натиск за още по-голямо сдържане на ръста на заплатите. Икономическата депресия може да доведе до по-слаба позиция на профсъюзите в колективното договаряне. Профсъюзите ще се сблъскват със системно изнудване за сдържаност в ръста на заплатите, за да се запази част от съществуващата заетост.
15. Последствие от този натиск може да бъде много ниско номинално увеличение на работните заплати. До сега имаше определена граница за това:  ръстът на заплатите в Еврозоната до сега не е падал под 2%. Това може да се промени при настоящата криза. Тежестта на тази криза, както и фактът, че всички страни в Еврозоната и в Европа са засегнати сериозно, са нови фактори. Съчетано с тенденцията към слабо контролирана децентрализация на колективното договаряне, отслабване или отсъствие на минимална заплата или минимален праг на доходите в някои страни-членки, натискът от страна на Пакта за стабилност по отношение на формирането на заплатите в публичния сектор, в крайна сметка могат да доведат в крайна сметка до по-ниска динамика на заплатите, далеч под 2% ръст в големи зони на Европа. По този начин, формирането на заплатите ще действа като дефлационен фактор, какъвто е случаят в Япония, където премахването на бонусите за постоянните работници и нарастващата несигурност на работната сила допринесоха за създаване на дефлационен капан за продължителен период от време.
16. За да се избегнем тази опасност, трябва да укрепваме координацията на колективното договаряне в Европа. Изправена пред предизвикателствата за колективното трудово договаряне, възникващи от на депресията, ЕКП призовава членовете си да останат верни на традиционния натиск на ЕКП по отношение на формирането на заплатите. За да се избегне грешката да се правят опити да се избегне кризата чрез конкурентно сдържане на ръста на заплатите, повишаването на заплатите и колективното договаряне трябва да се фокусират върху сбора от инфлацията и ръста на производителността.
17. Но може да се окаже, че този натиск е недостатъчен. Когато инфлацията достигне много ниско ниво и спадне съществено под прага, свързван с "ценовата стабилност" (2% в Еврозоната), натискът за "инфлация плюс производителност" поражда риск от автоматично възпроизвеждане на дефлационните тенденции, като по този начин се излага на риск целта на поддържането на стабилността на цените в посока надолу. Ако инфлацията действително спадне много ниско, ЕКП ще призове членовете си да си осигурят гаранции срещу дефлационните тенденции чрез осигуряване на долен праг на нарастването на работната заплата при колективните преговори, който във всички случаи трябва да бъде над прага на стабилността на цените и да осигурява повишаване на покупателната способност на работещите.
18. Кризата спешно изисква политика за справяне с проблема със заплатите на границата на бедност. Икономическите кризи не само отслабват колективнодоговорната позиция  на синдикатите, като цяло, но има и риск от още по-изразен отрицателен ефект върху заетите на най-ниските степени на стълбицата на труда, чиято позиция проявява тенденция да бъде слаба. На тази  погрешна конкуренция  на основата на ниските заплати трябва да се сложи край. ЕКП призовава своите членове да предприемат спешни действия във връзка с ниските заплати и да мобилизират подходящи инструменти и политики, които да гарантират, че всяка Европейска страна налага достойни минимални прагове на заплатите. Това включва или законодателно определяне на минимална заплата, втвърдяване на колективното договаряне, или законодателно разпростиране колективните договори, или минимален  осигурителен доход, или комбинация от тези различни инструменти.

Изключително високи заплати и бонуси на управленския персонал
19. Време е за по-справедливо разпределение на доходите в рамките на Европейския Съюз, както и в рамките на компаниите. Специалистите и  предприемачите могат да печелят повече от обикновените работници, но разликата в доходите трябва да се държи в рамките на по-разумно съотношение. ЕКП поставя прекомерно високите възнаграждения на дневен ред и изисква резултати от страна на Съвета за предотвратяване на риска, поеман от отделните индивиди който може да навреди на реалната икономика и възстановяване на балансираното разпределение на доходите на мениджърите и работната сила като цяло.
20. Не обикновените работници на безсрочни трудови договори са печелившите от тази схема: истинските облагодетелствани са мениджърите на най-високо равнище, които, след като доведат компанията или банката до ръба на фалита, получават своя "златен парашут" или продължават да получават  прекалено високи бонуси и заплати. Това е една друга форма на перверзия, която трябва да бъде атакувана в същата степен. Според ЕКП, Съветът трябва да обхване следните въпроси:
- Държавите-членки трябва да преразгледат ефективността на своите регулаторни рамки за справяне с прекомерните възнаграждения;
- Държавите-членки трябва да координират своята фискална система, за да се създадат равни възможности. Те трябва да подредят своите фискални мерки за да противостоят н схемите на прекомерни възнаграждения. Необходима са действия за европейска фискална координация.
- Най-високите възнаграждения и бонуси трябва да бъдат ограничени. В съответствие с общото разпределението на доходите в отделните страни, държавите-членки трябва да преценят възможността за установяване на максимална горна граница на бонусите и изключително високото заплащане;
- Заплащането на мениджърите трябва да бъде приведено в съответствие с интересите на другите заинтересовани страни, дългосрочната приемственост и заетостта;
- Следователно, заплащането според заслугите  трябва да зависи от изпълнението на определени показатели (например, удовлетвореност на клиентите, удовлетвореност на служителите и корпоративна социална отговорност) и трябва да бъде в еднаква степен приложимо за цялата работна сила, а не само за върхушката на компанията. Показателите, които често се използват, като обем на търговията, рентабилност, стойност на акциите рядко имат връзка с личните усилия и производителността на отделните лица;
- Трябва да бъде формулиран принципът на конфликт на интересите: членовете на бордове не могат да имат лични интереси в сливанията и придобиванията на компании;
- Необходима е пълна прозрачност относно всеки елемент на системата на заплащане на труда, както и на индивидуалните трудови договори. Представителите на работниците и/ или представителните органи трябва да имат правото да бъдат информирани относно схемите за възнаграждение и да им бъде определено време за изказвания на събранието на акционерите;
- Управата на компаниите следва редовно да предоставя подробна информация за съотношението на заплатите и възнаграждението за различните групи от работната сила в компанията, в т.ч. на управленския състав и на надзорния съвет, ако такъв има.

Транснационално сътрудничество
21. Решенията  на Европейския съд поставят акцент върху проблема с инструментите, с които разполагаме, за управлението на транснационалната мобилност на бизнеса. От обективна гледна точка е налице разминаване между новите предизвикателства, породени от измеренията на глобалната търговия и синдикалните права и правомощия.
22. Без тези нови права, става все по-трудно и по-трудно да се предвиждат и управляват действията, свързани с процеса на преструктуриране, преместване и аутсорсинг на мултинационалните компании. Въпросът е, че производствената верига се простира отвъд държавните граници, докато веригата на правата на работниците се става все по-слаба или дори се разпада. Икономическата криза, в която живеем,  би могла да засили това противоречие и да изостри нашите трудности.
23. Ето защо, ние трябва да бъдем по-способни да постигаме и други подобрения, като стимулираме все повече способността за засилване на транснационалното сътрудничеството и инициатива. През последните години, някои положителни инициативи вече изкристализираха. Няколко индустриални федерации приеха решения и провеждат експерименти по колективното договаряне и/ или управление на транснационалната мобилност на бизнеса, като създадоха точни процедури по отношение на проблемите на вътрешната координация, на основата на ролята на националните синдикати и Европейките работнически съвети.
24. От своя страна, ние правим усилие да насърчаваме и развиваме трансграничното сътрудничество между синдикатите за улесняване на обмена на информация, взаимното разбиране на бизнес стратегията и на състоянието на пазара на труда; както и на политиките на колективно трудово договаряне, необходими за по-добра защита на правата на работниците.
25. На тази основа, един европейския проект, разработен от Междурегионалния съвет на профсъюзите (IRTUC) и одобрен от Комисията, ще даде възможност през следващите няколко месеца да се засили сътрудничеството между седем междурегионални съвета, а именно:
1. Friuli-Venezia-Giulia/Slovenia,
2. Andalucia/Algarve,
3. Lombardie/Tessin/Piemonte,
4. Viadrina(Berlin-Berlin-Brandenbourg/Lubskie),
5. Friuli-Venezia-Giulia/Veneto/Croazia Sudoccidentale,
6. Elbe-Neisse (Germany-Poland-Czech Republic),
7. Galicia/Norte de Portugal.
26. Що се отнася до развитието на социалния диалог в бизнеса на транснационално ниво, Комисията представи документ в рамките на социалния пакет, лансиран на 2 юли.
27. Целта на този документ е да се обобщи дейността, проведена след решението, прието в рамките на предишния Социален дневен ред, а именно да се оценят възможностите, които сана разположение да социалните партньори за даване на различна правна стойност по отношение на споразуменията, подписани на транснационално равнище.
28. Документът предлага подробна пътна карта на текстовете, подписани на това равнище, като потвърждава тенденцията към продължаване на увеличаването на броя на тези споразумения. Документът потвърждава, че от 2000 г. до 2008 г., броят на споразуменията се е увеличил от 32 през 2001 г. на 243 през 2007 г.. Кризата може да засили тази тенденция.
29. Но, по отношение на предложенията, документът не е достатъчно адекватен, като единствените представени предложения включват създаването на експертна група и изграждане на Интернет сайт.
30. Знаем, че Конфедерацията на работодателите - Бизнесюръп се противопоставя на тази инициатива и така упражнява влияние по отношение на този документ. Във всеки случай, Комисията не предложи да започне фаза на консултации на социалните партньори, тъй като на този етап тя няма намерение да осигури законодателна инициатива по този въпрос.
31. Предвид това, Координационният комитет за колективно трудово договаряне ни призовава да продължим нашата инициатива по този въпрос, като привлечем Европейския парламент, Икономическия и социалния комитет, Конференцията на регионите; да насърчаваме инициативата на индустриалните федерации и да проучваме правните аспекти, които възникватвъв всеки случай в резултат на разработването на споразуменията, както се вижда от решенията на Европейския съд, така че да се придвижат някои предложения, така че да могат да се направят някои предложения, които да могат да предвижат съществуващото положение, колкото е възможно по-напред.

Връзка към Документа: (на английски)
http://www.etuc.org/IMG/pdf_EN-Resolution-Salary-campaign.pdf

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.