Европейски опит

Минималните заплати в Европа: нови дебати в контекста на икономическата криза

Влияние върху политиката

Минималната работна заплата (МРЗ) е стандартен и общоприет инструмент за регулиране на пазара на труда в повечето европейски страни. От началото на новото хилядолетие реалната стойност на МРЗ значително нарасна, действайки в много случаи като импулс за общото развитие на заплатите.

Но 2008 г. отбеляза прекъсване на тази тенденция и стойността на МЗ отново отбеляза намаляваща тенденция. Все повече се дискутира идеята за политика за европейска МРЗ - европейски стандарт за относителната стойност на националния минимум, независимо дали е законодателно определен или договорен чрез колективното договаряне. В контекста на суровата криза на световната икономика, в Европа ще нараства натискът върху минималната заплата и въобще върху заплатите. Съществува сериозна заплаха, че с реалното или дори номиналното намаляване на МРЗ „котвата на заплатата”, която служи за опора на ценовата система, ще бъде оставена да се носи по течението, като по този начин се увеличи заплахата от дефлация, както това вече се случи през 30-те години. Обратно на това, препоръчва се подходящо нарастване на минималните заплати, което да подкрепи търсенето и да подпомогне равнището на цените и по-общо икономическата стабилизация

 

Сегашната ситуация във връзка с МРЗ към 1 януари 2009 г.

От 27-те страни-членки на ЕС, 20 имат обща законодателно определена минимална работна заплата, отнасяща се за всички сектори на икономиката (Schulten et al . 2006). С изключение на 4 страни (Естония, Ирландия, Латвия и Чехия), всички държави-членки на ЕС през 2008 г. повишиха МРЗ през 2008 г. В 11 страни повишението беше извършено от 1 януари 2009 г. По отношение на абсолютното равнище на МРЗ могат да се обособят три групи страни в Европа (Фигура 1). Най-високи МРЗ в рамките от 8.4 до 8.7 евро на час се наблюдават в групата западноевропейски страни, включващи Белгия, Холандия, Ирландия и Франция. Една страна - Люксембург има значително по-висока МРЗ - 9.49 евро на час. Великобритания, от своя страна изостава от останалите страни в групата - с МРЗ от 7.2 евро на час2. Това е резултат от обезценката на паунда в сравнение с еврото през 2008 г. Втората група срани, в които МРЗ е в рамките между 2 иJ4 евро на час, включва главно южноевропейските страни - Гърция, Малта, Испания и Португалия, заедно със Словения и Полша. Третата група с МРЗ под 2 евро, включва централноевропейските страни, в т.ч. и Румъния и България, които са на опашката с МРЗ под 1 евро.

В определена степен големите различия в националните равнища на а МРЗ са свързани с различната издръжка на живот. Когато се превърнат в Стандарти на покупателната способност, (СПП) - една изкуствено валута, която отчита националните равнища на цените - различията в равнищата на националните МРЗ се свиват значително (Фигура 2). Измерено в евро, съотношението на най-ниската към най-високата е 1:13; измерено в СПП пада до 1:6. Въпреки това, това то представлява значително различие и това различие е различието, което показва реалното различие в МРЗ между европейските страни.

Фигура 1: Законодателно определени МРЗ за час, 2009 в EUR*

* На 1 януари 2009; Изчислени в EUR на основата на средния обменен курс през 2008 г. Източник: База данни за МРЗ на WSI за 2009 г.

Фигура 2: Законодателно установена МРЗ за час, 2009, в Стандарт на покупателната способност (СПП)*

* На 1 януари 2009; СПП изчислен от Евростат за 2006 г. Източник: База данни за МРЗ на WSI за 2009 г.

Относителната стойност на законодателно определените МРЗ

Съществуват и значителни различия в относителните стойности на законодателно установената МРЗ, т.е., МРЗ като процент от средната или медианната заплата в страните, които разглеждаме, което показва, че социалните стандарти, които позволява МРЗ при отделните нации са много различни. Съществуващите данни показват, че относителната стойност на МРЗ в Европа варира между 30 и 50% от средната национална заплата (Таблица 1). Най-високи относителни минимални заплати, представляващи около 50% от средната работна заплата са тези във Франция и Малта. Следваща е групата страни с МРЗ между 40 и 50% от средната заплата, която включва както някои стари страни-членки, като Белгия, Гърция, Ирландия и Люксембург, така и някои от новите страни-членки, като България, Словакия и Словения. В повечето страни относителната стойност на МРЗ е под и дори значително под 40% от средната работна заплата. Измерени спрямо медианната заплата, относителните стойности на МРЗ са малко по-високи, но различията между отделните страни се запазват почти същите.

Развитие на МРЗ след 2000 г.

От началото на новото хилядолетие законодателно установените МРЗ нараснаха много значително в някои европейски страни (European Commission 2009). За всичките 20 страни -членки на ЕС законодателно установената МРЗ нараства за периода 2000 -2008 г. с 8.9% (Таблица 2). Този ръст в частност е висок в новите страни членки от ЦИЕ, където годишният ръст е средно 12.9%, макар че в редица случаи той отразява висока инфлация. Но дори и след като се даде възможност за развитие на потребителските цени, средният годишен реален ръст в новите страни-членки е около 7%.
Законодателно установените МРЗ в страни страни-членки нарастват значително по-малко. В периода 2000 -2008 г. годишното нарастване на МРЗ в тези страни е средно 4.1%. В реално изражение, МРЗ в старите страни-членки е средногодишно 1.3%, като Великобритания показва най-висок ръст от 3.5%, а Белгия и Ирландия най-нисък- съответно - от 0.2 и 0.3%. В много европейски страни след 2000 г. МРЗ нараства по-бързо от средните заплати, като така увеличава още повече относителната стойност на МРЗ (European Commission 2009: 80).

Taблица 1 - Относителен дял на МРЗ (2007 или най-актуалната налична стойност)

МРЗ в процент от …

Средната заплата

Медианата

Средната заплата в промишлеността и услугите

Средната заплата

Франция

51.4

63.3

 

48.3

Малта

 

 

49.2

53.6

Белгия

46.5

52.8

46.4

40.6

Словения

42.8

51.0

43.9

41.1

Люксембург

41.2

50.5

50.5

 

България

 

 

42.6

41.8

Ирландия

40.0

49.9

43.0

41.2

Гърция

39.8

51.1

 

37.4

Великобритания

38.3

46.7

38.2

36.5

Холандия

37.9

43.1

45.5

38.3

Унгария

35.2

46.3

36.5

33.8

Португалия

34.0

48.0

41.6

34.7

Словакия

33.8

44.3

46.6

40.2

Полша

33.4

41.4

36.1

35.3

Чехия

31.5

37.1

38.1

36.8

Испания

31.4

39.4

42.1

36.3

Латвия

 

 

33.5

33.1

Естония

 

 

33.2

33.7

Литва

 

 

31.5

30.2

Румъния

 

 

29.1

30.1

Източник

ОИРС

ОИРС

EВРОСТАТ

МОТ

През 2008 г. развитието на МРЗ загуби много от своята динамика в сравнение с предишните години (Таблица 2). На 1 януари 2009 г. средният номинален ръст на МРЗ в 20-те стани на ЕС, където има законодателно установени МРЗ беше 5.7%, докато на 1 януари 2008 г. тази стойност беше 10.8%. Това намаление беше още по-значително по отношение на реалния ръст на МРЗ. За пръв път от началото на новото хилядолетие реалната стойност на МРЗ отбеляза лек спад през 2008 г. (-0.2%). Основният фактор, който допринесе за това, беше бързото нарастване на потребителските цени през първата половина на 2008 г. , който в много страни не беше съпроводен със съответстващо нарастване на МРЗ., През 2008 г. ръстът на МРЗ беше доста под индекса на инфлация в 10 от 20-те страни от ЕС (вкл. 7 от новите страни - членки на ЕС). Спадът на реалната МРЗ беше особено очевиден в страните, в които през 2008 г. нямаше ръст на МРЗ. В Естония и Литва реалната МРЗ спадна с повече от 10%. В Западна Европа, единствената страна, която не повиши МРЗ през 2008 г. беше Ирландия, където поради това МРЗ загуби 3.1% от своята реална стойност. Развития против тази тенденция се наблюдаваха в частност в Румъния, Полша и Словакия, които регистрират относително висок ръст на МРЗ през 2008 г.

Таблица 2: Законодателно установена МРЗ на час (2000-2008)

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008***

2000-2008

Номинален ръст в % спрямо предходната година*

Белгия

2.1

4.0

2.0

0.0

2.0

2.0

2.0

4.0

5.9

2.7

Франция

3.2

4.1

2.4

5.3

5.8

5.5

3.0

2.1

3.2

3.8

Гърция

3.2

5.3

6.1

3.8

5.9

6.3

3.0

8.8

2.9

5.0

Великобритания

2.8

10.8

2.4

7.1

7.8

4.1

5.9

3.2

3.8

5.3

Ирландия

0.0

6.8

6.4

0.0

10.2

9.3

8.5

4.2

0.0

5.0

Люксембург

5.7

2.5

6.0

2.5

4.6

2.5

4.5

0.0

4.5

3.6

Холандия

5.7

4.6

3.5

1.2

0.0

0.6

2.2

2.6

3.5

2.7

Португалия

4.8

4.3

2.5

2.5

2.5

3.0

4.4

5.7

5.6

3.9

Испания

2.2

1.9

2.0

2.1

11.4

5.4

5.5

5.2

4.0

4.4

Всички стари членове на ЕС**

3.3

4.9

3.7

2.7

5.6

4.3

4.3

4.0

3.7

4.1

България

18.8

25.7

10.0

9.1

25.0

6.7

12.5

22.2

9.1

15.4

Естония

14.4

15.6

16.7

14.8

8.5

11.8

20.8

25.6

0.0

14.2

Латвия

0.3

19.6

16.7

14.3

0.0

12.5

33.3

33.3

12.5

15.8

Литва

0.0

0.0

0.0

5.5

10.5

13.6

9.0

32.9

0.0

7.9

Малта

3.1

3.0

3.4

1.4

3.2

4.0

3.0

2.5

2.9

3.0

Полша

13.4

0.1

5.3

3.0

3.0

5.9

4.1

20.3

13.3

7.6

Румъния

122.9

39.6

78.6

12.0

10.7

6.5

18.2

28.2

20.0

37.4

Словакия

10.2

11.8

20.3

9.4

6.9

6.1

10.1

6.6

9.8

10.1

Словения

10.0

17.1

9.5

7.6

5.4

4.3

2.0

3.2

9.4

7.6

Чехия

34.5

13.0

8.8

7.3

7.3

5.2

7.6

0.0

0.0

9.3

Унгария

56.9

25.0

0.0

6.0

7.5

9.6

4.8

5.3

3.6

13.2

Новите страни-членки на ЕС**

25.9

15.5

15.4

8.2

8.0

7.8

11.4

16.4

7.3

12.9

Общо ЕС-20**

15.7

10.7

10.1

5.7

6.9

6.2

8.2

10.8

5.7

8.9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реален ръст в % спрямо предишната година *

 

Белгия

-0.6

1.6

0.4

--1.5

0.1

-0.5

-0.3

2.2

1.4

0.3

Франция

1.4

2.3

0.5

3.1

3.5

3.6

1.1

0.5

0.0

1.8

Гърция

0.3

1.6

2.2

0.4

2.9

2.8

-0.3

5.8

-1.3

1.6

Великобритания

2.0

9.6

1.1

5.7

6.5

2.0

3.6

0.9

0.1

3.5

Ирландия

-5.3

2.8

1.7

-4.0

7.9

7.1

5.8

1.3

-3.3

1.6

Люксембург

1.9

0.1

3.9

0.0

1.4

-1.3

1.5

-2.7

0.4

0.6

Холандия

3.4

-0.5

-0.4

-1.0

-1.4

-0.9

0.5

1.0

1.3

0.2

Португалия

2.0

0.1

-1.2

-0.8

0.0

0.9

1.4

3.3

2.9

0.9

Испания

-1.3

-0.9

-1.6

-1.0

8.3

2.0

1.9

2.4

-0.1

1.1

Всички стари членове на ЕС**

0.4

1.8

0.7

0.1

3.2

1.7

1.7

1.6

0.2

1.3

България

8.5

18.3

4.2

6.8

18.9

0.7

5.1

14.6

-2.9

8.2

Естония

10.5

10.0

13.1

13.4

5.5

7.7

16.4

18.9

-10.6

9.4

Латвия

-2.3

17.1

14.7

11.4

-6.2

5.6

26.7

23.2

-2.8

9.7

Литва

-1.1

-1.6

-0.3

6.6

9.3

10.9

5.2

27.1

-11.1

5.0

Малта

0.1

0.5

0.8

-0.5

0.5

1.5

0.4

1.8

-1.8

0.4

Полша

3.3

-5.2

3.4

2.3

-0.6

3.7

2.8

17.7

9.1

4.0

Румъния

77.2

5.1

56.1

-3.3

-1.2

-2.6

11.6

23.3

12.1

19.8

Словакия

-2.0

4.6

16.8

1.0

-0.6

3.3

5.8

4.7

5.9

4.4

Словения

1.1

8.5

2.0

1.9

1.7

1.8

-0.5

--0.6

3.9

2.2

Чехия

30.6

8.5

7.4

7.4

4.7

3.6

5.5

3.0

--6.3

6.5

Унгария

46.9

15.9

-5.2

1.3

0.7

6.1

0.8

-2.6

-2.4

6.8

Новите страни-членки на ЕС**

15.7

7.4

10.3

4.4

3.0

3.8

7.3

11.4

-0.6

7.0

Общо ЕС-20**

8.8

4.9

6.0

2.5

3.1

2.9

4.7

7.0

-0.3

4.4

* Сумите на МРЗ са сравнени на 1 януари всяка година. Реалните МРЗ са изчислени на база хармонизирани потребителски цени.
** Средни непретеглени
*** Среден процентен годишен ръст
Източник: База данни за МРЗ на WSI за 2009 г.

Настоящо развитие на националните политики за МРЗ

Макар че в крайна сметка законодателно установената МРЗ винаги се определя от Държавата, в практиката нейното развитие несъмнено е резултат от политически консултации и дискусии, в които синдикатите и работодателските организации играят централна роля (Schulten et al. 2006). В много страни двете страни на промишлеността са институционално включени в политиката по МРЗ чрез националните консултативни органи, което им дава възможност да дават предложения за нарастване на МРЗ. В някои източноевропейски страни развитието на МРЗ е включено в определена степен в тристранните договорености между държавата и синдикатите и работодателите. В Белгия и Гърция МРЗ се договаря в рамките на националното колективно договаряне, като крайният резултат получава официално законодателно одобрение от държавата.
В някои страни, включително страните от Бенелюкс, Франция и Малта, съществува индексация на МРЗ, според която нейното равнище автоматично се осъвременява съобразно развитието на цените и/ или средната работна заплата. Важно е да се подчертае, че законодателно определената МРЗ се радва на широко социално приемане, което се потвърждава и от факта, че в нито една страна няма искане за нейното премахване от страна на някоя значителна социална или политическа сила. Вместо това, политическият дебат се фокусира върху равнището на съществуващата МРЗ и бъдещите стъпки в нейното развитие.
Сравнително оживен дебат по бъдещата политика по МРЗ се провежда през последните две години във Франция. Представителите на работодателите и консервативното правителство изразяват мнение, че МРЗ е нараствала твърде бързи след 2000 г. и, че сегашното й високо равнище съдържа възможност за негативни икономически ефекти върху заетостта. Две становища, поръчани от френското правителство предложиха премахване на автоматичната индексация на МРЗ в съответствие с развитието на цените (Cahuc et al . 2008; COE 2008). След продължителни дебати, правителството най-накрая реши да запази без промени съществуващия механизъм за индексация.
Претенциите, че равнището на МРЗ във Франция е високо и съдържа възможност за противоречив икономически ефект и ефект върху заетостта беше дискутиран горещо от френските икономисти (Askenazy 2008). От няколко години насам синдикатите и лявата опозиция настояват за по-бързо нарастване на МРЗ. В своя план за действия за борба със сегашната рецесия, Социалистическата партия (2009:15) призовава за специално и незабавно нарастване на МРЗ с 3%, като средство да се насърчи вътрешното търсене, като заедно с това подкрепят индексация в съответствие със средната заплата, а не толкова според инфлацията. Френският профсъюз CGT, междувременно призова в сегашните условия на рецесия дори за по-голям ръст на МРЗ до равнището на 1600 евро месечно (10.5 евро на час) ( Le Parisien , 28 януари 2009).
В контекста на жестока рецесия политическият дебат за нарастване на МРЗ нараства и се превръща в централен. В много европейски страни профсъюзите настояват за по-висок ръст на МРЗ, като средство за стимулиране на икономиката, която е в депресия. Във Великобритания, например, синдикалната конфедерация TUC (2008) постави искане за ръст на МРЗ в страната през 2009 г., като тя трябва да се увеличи от сегашното равнище от £5.73 (7.2 евро) до £6.10 (7.66 евро).
В светлината на неуспеха през 2008 г. да увеличат МРЗ през 2008 г. синдикатите в Ирландия са много настоятелни в искането си за значително увеличение през 2009 г. Обратно на това, много представители на работодателите използват като оправдание кризата, за да настояват за замразяване на МРЗ.
Подобни противоречия по отношение на развитието на МРЗ имаше и в някои централно- и източноевропейски страни. В Чехия консервативното правителство не успя да увеличи МРЗ след средата на 2006 г., въпреки протестите на синдикатите (Novak 2008). В Естония трипартитните преговори по МРЗ са блокирани, като синдикатите искат ръст от 10%, но работодателите настояват за замразяване на МРЗ на сегашното й равнище (Hõbemägi 2008). В Литва, обратно, през юли 2008 г. беше прието ново законодателство по МРЗ, според което МРЗ в бъдеще ще бъдат автоматично актуализирани в съответствие с потребителските цени, веднага щом те нараснат с 3% (Lithuanian Ministry of Labour 2008). В Румъния, след големи протести, синдикатите подписаха тристранно споразумение за развитие на МРЗ в средносрочен план. Това споразумение не само даде възможност за здравословно повишаване на МРЗ през 2008 г., но и съдържа условия за бъдещо регулярно увеличаване на МРЗ до 2014 г., с цел постигане на МРЗ еквивалентна на 50% от средната работна заплата (Constatin 2008). Подобен дългосрочен план е следван и от испанското правителство, което декларира, че в края на своя мандат през 2012 г. МРЗ ще нарасне от сегашното си равнище от 624 евро месечно (3.78 евро на час) до 800 евро месечно (4.85 евро на час) (Ministerio de Trabajo de España 2008). Испанското правителство и синдикатите заедно следват постигането на целта за нарастване на равнището на МРЗ до поне 60% от средната работна заплата.
В Словакия, в съответствие с новото законодателство по МРЗ, в сила от 2008 г., всяка година от 1 април най-късно социалните партньори трябва да проведат преговори за ръста на МРЗ. Ако те не успеят да постигнат споразумение, неговото равнище се определя от правителството, като се отчита средното развитие на заплатите, което по този начин се използва като граница за годишното осъвременяване. В условията на прекъсване на преговорите между социалните партньори в средата на 2008 г., правителството на Словакия реши да увеличи МРЗ значително, като този ръст надхвърли ръста на средните заплати (Cziria 2008). Социал-демократическата партия SMER, която по това време беше водеща партия в правителството формулира като цел на своя манифест постепенно нарастване на МРЗ до равнището на 60% от средната заплата.
Като цяло, развитието на политиката по МРЗ е силно повлияно от политическата ориентация на действащото правителство. Докато консервативните правителства се стремят да следват по-рестриктивна политика по МРЗ, повечето социално-демократически правителства постепенно повишават нивото на МРЗ.

Европейската политика по МРЗ

През 2007 и 2008 г. проблемът за МРЗ беше част от дебата на европейско равнище сред няколко известни европейски политици, в това число Премиер министърът на Люксембург и бивш председател на Европейската комисия Жак Делор се обяви в полза на политика за европейска МРЗ (Schulten 2008). Още през 2005 г. WSI, заедно с швейцарския Denknetz и френския Institut des Recherches Economiques et Sociales (IRES), представи редица ‘Тези за политика за европейска МРЗ’ (Schulten et al. 2005), като основното предложение беше координирана политика по МРЗ на европейско равнище, включваща и предприемане от всички страни на увеличаване на тяхната МРЗ в рамките на определен времеви период, първоначално до 50% и след това до 60% от средната работна заплата (виж също, Schulten/Watt 2007). В дебата по европейската политика за МРЗ, въпросът е не е за определяне на обща за цяла Европа, а за определяне на европейски стандарт за относителна стойност на МРЗ. Тази дискусия беше подета, в частност, от Европейския парламент, след като той отбеляза, че ‘МРЗ е установена на много ниско равнище или под равнището на оцеляването’ (European Parliament 2007: 469). В този контекст, през октомври 2008 г. Европейският парламент призова Съвета ‘да определи цел за МРЗ за ЕС (законодателно определени, колективно договорени на национално, регионално или секторно равнище), за да осигури заплащане на поне 60% от съответната (национална, секторна и т.н.) средна заплата и по-нататък да определи времева програма за постигане на тази цел от всички страни-членки на ЕС’ (European Parliament 2008). Искането за политика за европейка МРЗ играе важна роля и в сегашната кампания за избори за Европейски парламент през юни 2009 г. Партията на европейските социалисти, например, призовава в своята предизборна програма за ‘Европейски пакт за заплатите, гарантиращ равно заплащане за еднакъв труд и поставяне на потребността от достойна МРЗ във всички страни-членки на ЕС, договорена или чрез закона или чрез колективното договаряне и приложима както за гражданите на страната, така и за работниците-мигранти’ (PES 2008). Консервативните партии също издигнаха проблема за политика за европейска МРЗ. Така например, Християн демократите от Люксембург настояват ЕС ‘да договори правото на всеки работник в Европа на минимална заплата, заложено или от държавата или от социалните партньори, равнището на която ще се спазва за всеки гражданин на страната, или регионален БВП, като се създава възможност на всеки работник да живее достойно’ (CSV 2009).

Перспективите: минималните заплати и рецесията

Политическа дискусия за бъдещото развитие на законодателно установената МРЗ се провежда в цяла Европа в контекста на най-сериозната международна икономическа рецесия след 30-те години. Опитът ни учи, че в подобни времена на криза, стандартите по заплащането са под силен натиск. Компаниите ще се опитат да компенсират някои от своите загуби, като спестяват от разходите за труд, а работниците под заплахата да загубят работата си до голяма степен са готови да приемат компромиса. Най-често в сектора на услугите, където синдикалните организации са относително слаби, рецесията може поради това да пренасочи много повече работници към ниско платения сектор. Законодателно установената МРЗ, която се прилага в икономиката като цяло, може при тези обстоятелства да бъде важна граница, която да ограничи натискът за намаляване на заплащането.
В сегашния климат на рецесия, работодателите в много европейски страни се обявяват за замразяване на МРЗ на сегашното им равнище, с някои самотни гласове, призоваващи дори за номинално намаляване на МРЗ. Ако тази политика бъде въведена в Европа, може да се очаква задълбочаване на депресията още повече. Нещо повече, ще бъде отслабена така необходимата подкрепа за частното потребление, като се има предвид, че в много европейски страни МРЗ не само определя заплащането на тези, които я получават, но и играе важна роля за ориентиране на цялата структура на заплащане и развитие на заплатите. От друга страна, съществува заплаха, че с реалното или дори номиналното намаляване на МРЗ, ‘котвата на заплатата’ подкрепяща стабилната система на цените ще бъде оставена на течението, така ще сегашната рецесия ще спомогне за дефлация, както това се случи през 30-те години (Herr 2008). Вместо да допуснем това да се случи, би било икономически обосновано да се стабилизира икономическата ситуация чрез адекватно увеличаване на МРЗ.

Превод от немски: Kathleen Llanwarne

ЛЛитература

Askenazy, P. (2008) Est-il urgent de réformer le SMIC? Alternatives Economiques No. 269, May, 56-57.
Cahuc, P./Cette, G./Zylberberg, A. (2008) Salaire minimum et bas revenus: comment concilier justice sociale et efficacité économique? Les Rapports du Conseil d’analyse économique Nr.79, La Documentation française, Paris.
Christlich Soziale Volkspartei Luxemburgs (CSV) (2009)
Fir e staarkt Europa, CSV-Manifest für die Europawahl 2009
(http://csv.lu/de/pages/euromanifest.html)
COE (Conseil d’Orientation pour l’Emploi) (2008) Avis du Conseil sur la conditionnalité des allègements de cotisations sociales et la procédure de fixation du SMIC, 6. February.
Constatin, C. (2008) Romania: Tripartite agreement on minimum wage rises for 2008-2014, European Industrial Relations Observatory, EIROnline, (www.eurofound.europa.eu/eiro/2008/08/articles/ro0808019i.htm).
Cziria, L. (2008) Slovakia: Government amends law to allow for higher minimum wage, European Industrial Relations Observatory, EIROnline (www.eurofound.europa.eu/eiro/2008/11/articles/sk0811019i.htm).
European Parliament (2007) Social reality stocktaking, Resolution adopted on 15 November 2007 (2007/2104 (INI)), Official Journal of the European Union 6.11.2008 C 282E, 463- 474
European Parliament (2008) Promoting social inclusion and combating poverty, including child poverty, in the EU, Resolution adopted on 9 October 2008 (2008/2034 (INI)).
European Commission (2009) Industrial Relations in Europe 2008, Brussels
ILO (International Labour Office) (2008) Global Wage Report 2008/09. Minimum Wages and Collective Bargaining: Towards Policy Coherence, Geneva: ILO
Herr, H. (2008) Von der Finanzkrise zu Depression und Deflation, WSI-Mitteilungen Vol. 61 (11-12), 638-640
Hõbemägi, T. (2008) Trade unions may go on strike over minimum wage, Baltic Business News , 23 December
Lithuanian Ministry of Labour (2008) The law on indexing minimum wages and social benefits adopted, Press release of 2 July.
Ministerio de Trabajo de Espana (2008) El Gobierno fija el SMI en 624 euros mensuales, Press release of 26 December.
Novák, O. (2008) Czech Republic: No increase in minimum wage planned for 2008, European Industrial Relations Observatory, EIROnline (www.eurofound.europa.eu/eiro/2007/12/articles/cz0712049i.htm).
Parti Socialiste (2009) Agir vraiment contre la crise, 21 January (www.parti-socialiste.fr/).
PES (Party of European Socialists) (2008) People first. A new direction for Europe, PES Manifesto for the 2009 European Parliament Elections, adopted at the OPES Congress on 1-2 December 2008 in Madrid.
Regnard, P. (2008) Minimum Wages 2008, Eurostat (ed.), Statistics in focus No. 105.
Schulten, T. (2008) ‘Towards a European Minimum Wage Policy? Fair Wages and Social Europe’, European Journal of Industrial Relations Vol. 14 (4), 421-439
Schulten, T./Bispinck, R./Schäfer, C. (eds.) (2006) Minimum Wages in Europe , Brussels: ETUI.
Schulten, T./Rieger, A./Bispinck, R./Schäfer, C./Baumann, H./Ringger, B./Husson, M./Marth, A. (2005) ‚Theses for a European Minimum wage policy’, in Schulten et al. 2006,
Minimum Wages in Europe , Brussels: ETUI, 369-375.
Schulten, T./ Watt, A. (2007) ‚European minimum wage policy - a concrete project for a social Europe’, European Economic and Employment Policy Brief , Brussels: ETUI: http://www.etui.org/research/Media/Files/EEEPB/2007/2-2007
TUC (2008): Raise the minimum wage to £6.10, Press release of 2 December
1 Разширена версия на този доклад ще намерите в WSI Mitteilungen No. 3 (2008: 150-157) на немски език 2 Ако се използва средният обменен курс за 2007, а не този за 2008 г., сегашната МРЗ във Великобритания би била 8.37 евро.

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.