Европейски опит

Обхват на колективното договаряне и процедури за разпростиране на колективните договори - Европейският опит

Планова разработка
Надежда Даскалова
Ангелина Николова

ВЪВЕДЕНИЕ
Обхватът на колективното договаряне и механизмите, чрез които договореностите в колективните договори се разпростират и върху други работници и работодатели, които не са членове на организациите, подисали КТД, са важен фактор, който оказва влияние върху практиките на договаряне на работните заплати и условията на труд. Познаването на тези практики е от голямо значение за българските индустриални отношения. Приетите промени в КТ, които включват условия за разпростиране на КТД, засега не действат. До сега няма нито един КТД, за който министърът на труда и социалната политика да е приложил това кодексно положение.
Материалът представя сравнително изследване на Европейската обсерватория за индустриални отношения за законодателната практика на разширяване на колективните трудови договори след 1990 г. в 20 европейски страни – 15-те членки на ЕС, Унгария, Норвегия, Полша, Словакия и Словения.

Прочети още: Обхват на колективното договаряне и процедури за разпростиране на колективните договори -...

ПОЛИТИКАТА ПО ЗАПЛАЩАНЕТО НА СИНДИКАТИТЕ В ЕВРОПА

- ПОЛИТИКАТА ПО ЗАПЛАЩАНЕТО НА СИНДИКАТИТЕ В ЕВРОПА
- СПАД НА СРЕДНАТА ЗАПЛАТА В ИСПАНИЯ
- ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ОБСЪЖДА МИНИМАЛНИТЕ ЗАПЛАТИ В ЕС

ПОЛИТИКА ПО ЗАПЛАЩАНЕТО НА СИНДИКАТИТЕ В ЕВРОПА
Единодушно е мнението, че от 80-те години на миналия век повечето европейски синдикати значително са загубили силата и влиянието си. Изправени пред високи равнища на безработица и нарастваща несигурност на работните места, синдикатите в повечето европейски страни претърпяха сериозен спад на членската си маса. Освен това позициите им отслабват и поради непрекъснатите неолиберални промени на трудовите разпоредби и системите за социална защита в Европа. В редица отношения синдикатите губят възможностите си за въздействие, осигурени им преди това юридически и институционално.
Слабостта на европейските синдикати се отрази и на политиката по заплащането. Принципът на солидарната политика по заплащането, възприет от синдикатите в следвоенния период, сега изживява криза и се оспорва в самата му същност. Следователно синдикатите се оказват все по-малко в състояние да изпълнят една съществена политико-икономическа мисия – да намалят с политически средства конкуренцията чрез работните заплати. Вече се е наложил неолибералният модел, при който водеща при определяне на политиката по заплащането е конкуренцията – този модел превръща разходите за труд в централен параметър на международната конкурентоспособност на производствените единици.

Прочети още: ПОЛИТИКАТА ПО ЗАПЛАЩАНЕТО НА СИНДИКАТИТЕ В ЕВРОПА 

Договаряне и динамика на заплатите в Европа – Сравнителен анализ

Обществените норми, които ръководят договарянето на заплатите в европейските страни, са възникнали между двете световни войни. Те се затвърждават през първите следвоенни десетилетия. Но институционалната архитектура и практиката на социалните партньори при договарянето на заплатите днес се поставят под въпрос от обществено-икономическите промени. Изострянето на конкуренцията от глобализацията, европейската икономическа и валутна интеграция, диверсификацията и мобилността на професионалните реализации могат да засегнат ефективността на колективните норми, които преобладаваха в областта на заплащането. Налага се оценка на същността и обхвата на тези промени. Как се определят днес “подходящите” пазари на труда, ако бъде обозначена така средата (отраслова, териториална, професионална...), в която се формират трудовите възнаграждения? Синдикалните партньори владеят ли този процес, не утвърждават ли просто пазарните сили или успяват да ги тушират чрез преговори? Колективните договори запазили ли са достатъчен обхват, за да поддържат ред, при който таблицата на заплатите съответства на таблицата на квалификациите?

Прочети още: Договаряне и динамика на заплатите в Европа – Сравнителен анализ

Договаряне на гъвкаво работно време – Европейският опит и възможности за приложението му в България

1. ПОЛИТИКА НА ЕС ПО ЗАЕТОСТТА И РАБОТНОТО ВРЕМЕ

2. ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ В ПОЛИТИКАТА ПО РАБОТНОТО ВРЕМЕ

3. НАЦИОНАЛНИ РЕГУЛАЦИИ ЗА МАКСИМАЛЕН БРОЙ РАБОТНИ ЧАСОВЕ ПРИ РАБОТА НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

4. НАЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА НЕПЪЛНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ

Прочети още: Договаряне на гъвкаво работно време – Европейският опит и възможности за приложението му в България

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.