Публикации

Из словото на Генералния секретар на ЕКП Бернадет Сегол

 

Ясно е, че системата на Агенциите за временна работа предлага гъвкавост на заетостта, при това максимална за работодателите. Ясно е също така, че са възможни и злоупотреби, ако този сектор на пазара на труда не е добре регламентиран. Казвам го, защото вече в много европейски страни ни се налага да се справяме именно с такива злоупотреби и то значителни злоупотреби, които подронват правата на работещите, които подронват тяхната защита, включително и най-елементарните условия на труд, включително и безопасните условия на труд. В тази връзка Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) има своя гледна точка и тя е, че въвеждането на европейското законодателство в тази връзка трябва да бъде осъществено по един приемлив за страната –членка начин, отчитайки дългосрочната перспектива. Всичко трябва да е ясно, детайлно анализирано и прогресивно направено. Като Европейска конфедерация на профсъюзите ние считаме, че този вид временна заетост е нещо допълнително, което съществува на пазара на труда. Едно допълнение към него– нито повече, нито по-малко. Временната заетост, осигурена чрез Агенции за временна работа не създава нови работни места, а просто позволява в строго специфични случаи да бъдат интегрирани някои категории от населението на работа или те да бъдат подпомогнати при наемането към по-сигурно работно място. Това е една форма на заетост, която по никакъв начин не трябва да замества същинското двустранно трудово правоотношение, което съществува между работодател и работник.

При временната работа чрез Агенции за временна работа се създава едно триъгълно трудово правоотношение между агенцията за временна работа, предприятието-ползвател и работника. Това триъгълно правоотношение трябва да остане като изключение и то трябва е под пълен контрол.  В този смисъл може да осигурим най-добрата защита на хартия, но ако тя не се въведе и осъществи на практика, на ниво предприятие, просто законодателството няма да служи за нищо. За да има ефективен контрол, трябва да има конкретни условия, при които е допустима работата през Агенции  за временна работа, които да бъдат спазвани. Ако в даден отрасъл при конкретно определени условия е невъзможно да се контролира приемането на работещи от агенции за временната работа, то тогава е оправдано на европейско и национално равнище да бъдат приложени рестрикции. Временно работещите, много повече от другите работници, са обект на трудови злополуки. Това се случва, защото те идват например на една строителна площадка без да са достатъчно обучени, без необходимата информация или инструктаж.
Отрасловите ограничения за работа чрез агенции за временна работа съществуват в доста европейски страни. Когато даден промишлен отрасъл е в състояние да си подсигури достатъчно вътрешно заместване, така че производството да се справя с излизане на хората поради отпуск по болест, отпуск по майчинство или при по-голям обем работа, тогава ограничението за този сектор би могло също да бъде оправдано. В Белгия работодателите и работещите в сектор „Преместване по домовете” (този сектор изрично е изключен от  приложното поле на Директивата) могат вътрешно така да се заместват, че няма нужда от наемането на трудов ресурс отвън, което да прави необходимо прибягването до агенции за временна работа. Същото важи и за държавния сектор в Белгия. Държавният сектор счита, че има достатъчно вътрешна гъвкавост между министерства, агенции, отдели, така щото да не се прибягва до услугите на агенции за временна работа. Ето защо, тези вътрешни ограничения за използване на Агенции за временна работа за определени сектори и отрасли са оправдани и често са обект на договаряне между работодатели и синдикати и не са в противовес с Европейската законодателна рамка.
В много европейски страни има безскрупулни работодатели, които действат именно като агенции за временната работа и се  възползват от слабата защита на хората, които искат да имат някаква работа, някакъв поминък. Често те наемат мигриращи работници и ги експлоатират, злоупотребяват наистина по един безкрайно срамен и унизителен начин с тези временно наети работници. Това не само е морално неприемливо, но и създава между отделните отрасли една лоша конкурентна среда. ЕКП счита, е необходим да бъде създаден в България, не само един стриктен регистрационен режим за агенции за временна работа, но също така и лицензионен. Това трябва да бъде една много взискателна процедура за регистрация на агенциите, която да позволява един много добър последващ контрол. Европейската директива напълно допуска въвеждането на такъв лицензионен режим при регистрацията на Агенциите за временна работа и това  ще спомага за един допълнителен последващ контрол.
Министърът на труда и социалната политика, сподели, че контролът в България е задължение на правителството-  на Инспекцията по труда, но този контрол трябва  да се осъществява  и от синдикатите, които имат своите структури по регионите и присъствие в предприятията, защото те имат съществена роля, която могат да изиграят при контролиране дейността на агенциите за временна работа. Националните синдикати  трябва да могат да представляват работещите на временна работа и трябва също така да могат да получават достатъчно информация от страна на фирмите. Предприятията трябва да имат задължения да информират  синдикатите относно броя на временно заети, причините, поради които тези временно работещи са били назначени,  условията на техните трудови договори и т.н. Синдикалните организации трябва да бъдат в състояние да кажат дали тези условия наистина отговарят на необходимостта за наемане чрез агенции и дали са оправдани. Европейската директива споменава в един  свой специален текст, че на равнище предприятие, там където няма представители на основния персонал или няма синдикати, синдикалните конфедерации на национално равнище трябва да бъдат информирани, включително и за малки предприятия относно временната заетост.
Когато едно законодателство се въвежда, то трябва също да гарантира  равното третиране между временно работещия и другите работници в предприятието ползвател. Един временно работещ трябва да бъде заплатен наравно с другите работещи в предприятието ползвател, когато се извършва същия вид и обем дейност. ЕКП има такова споразумение с европейските работодателски организации, при което  не може да става и въпрос при временната работа да има спад на заплатите, по-ниски условия на труд и занижена безопасност на труда. Естествено равното третиране е нещо, което е лесно да се напише в един документ, в един закон и много трудно да бъде контролирано на практика и затова синдикатите имат в това отношение една много важна роля, която трябва ефективно да осъществят.
Ще приключа с нещо много важно: за нас (ЕКП) и за европейските работодателски организации също така е абсолютно изключено агенциите за временна работа да снабдяват предприятия с работници в случай на стачка. Когато се обяви стачка в дадено предприятие или в група от предприятия имаме споразумения на европейско равнище с работодателските организации, Агенциите за временна  работа да не могат да заместват стачкуващите работници. Така че това подписано споразумение на европейско равнище между синдикати и работодатели може да се интегрира във вашето национално законодателство.
В следващите две години ние ще се постараем да направим един анализ за начина по който Директивата 2008/104/ЕО се прилага в различните страни. Европейската конфедерация на профсъюзите разбира се е на разположение на синдикалните си организации, по-конкретно на КНСБ и КТ „Подкрепа” в България, за да ги подпомогне, ако може и ако е необходимо, да осъществят реално защитата на работниците и да направи така, че прилагането на временната работа да стане по начин, който да не бъде негативен за работниците.
Още веднъж искам да благодаря на КНСБ и КТ „Подкрепа” и техните лидери, които ме поканиха в София. Сигурна съм, че ще имаме възможност за ползотворни контакти и в бъдеще.

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.