Публикации

Съвременно развитие във формирането на заплатите и колективното договаряне в резултат на глобалната икономическа криза

 Доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот – Дъблин „RECENT DEVELOPMENTS IN WAGE SETTING AND COLLECTIVE BARGAINING IN THE WAKE OF THE GLOBAL ECONOMIC CRISIS”, публикуван  в края на юни 2011 г.

Автори: Christine Aumayr, Stavroula Demetriades
Превод: Надежда Даскалова, ИССИ
Докладът на английски език  е публикуван тук

Съдържание:

  • Въведение
  • Формиране на заплатите в ЕС
  • Съвременно развитие на колективното договаряне: резултати и реформа на системите за договаряне на заплатите
  • Най-нови и предстоящи изследвания на Европейската фондация
  • Библиография

Въведение

Неотдавна публикуваният Пакт Евро + установява механизъм за координация на икономическите политики. Пактът акцентира върху важността на нарастване на конкурентоспособността и насърчаването на заетостта, наред с укрепването и стабилизирането на публичните финанси. Едно от предложенията в този пакт  -  регулирането на договореностите за индексация на заплатите – породи дебат в Европа.
Като част от Пакта, правителствата от еврозоната се договориха  да го съблюдават така че разходите да се запазват в съответствие с производителността, като се отчитат  националните традиции на социален диалог и индустриални отношения и автономията на социалните партньори в процеса на колективно договаряне. Провеждайки мониторинг на разходите за единица продукция, „когато е необходимо,  ще се преразглеждат и степента на централизация на процеса на договаряне”  и механизмите за индексация.” Допълнително беше договорено, че  договореностите в публичния сектор би трябвало да подкрепят усилията за конкурентоспособност в частния сектор. Очакваше се това да окаже влияние върху колективното договаряне  през 2011 и в следващите години  в някои страни.
Докладът обобщава накратко последното развитие по отношение на договореностите по заплатите в страните членки на ЕС, като прави кратък преглед на механизмите за формиране на работните заплати, които понастоящем се използват в страните-членки и Норвегия, преглед на средните колективно договорени заплати за 2009 и 2010 в страните, в които има база данни за колективните договори и  най-нова информация от Обсерваторията по индустриални отношения на Европейската фондация за колективното договаряне по заплащането през 2011 г., както и за дискусиите по реформите на механизмите за формиране на заплатата.

Формиране на заплатите в ЕС

Системите за формиране на заплатите в повечето страни-членки на ЕС се основават на колективни преговори между работодателя и представителите на работниците. Съществуват обаче, големи различия между страните по отношение на преобладаващите равнища на колективно договаряне, артикулацията на различните интереси, разпростирането и ролята на законодателството. (В някои страни резултатите от колективното договаряне са подкрепени от законите или законодателството  има по-важна роля,  отколкото колективното договаряне, което, от своя страна, след това повтаря клаузите на закона).
В някои страни формирането на заплатите на различните нива е взаимосвързано, така че договарянето на заплатите  на най-високото равнище определя рамката или осигурява препоръки за по-ниските равнища, например сектори и предприятия. Това се отнася държави като Белгия, България, Унгария и Испания. Секторното равнище преобладава в много страни, но съществува тенденция към по-нататъшна децентрализация към равнището на предприятието. Финландия, Гърция и Германия са примери в това отношение.
Освен това, в някои страни се прилага система за “процедури за автоматично коригиране на заплатите” или “ индексиране на заплатите”. Такива системи съществуват в Белгия, Кипър, Люксембург и Малта, някаква форма на индексиране съществува и в Испания. Редица други страни, в които подобни системи са съществували в миналото, днес са ги премахнали. Индексацията на заплатите цели да свърже развитието на заплатите с действителната динамика на разходите за живот, за да гарантира, че реалните заплати няма да бъдат „изядени” от инфлацията. Напоследък, проблемът за „индексацията на заплатите” се разглежда критично в хода на редица дебати за политиката с оглед по-доброто отразяване на развитието на производителността на труда и конкурентоспособността.
Заедно с това, в много страни напоследък се наблюдава все по-широко използване на практиката за възнаграждения, обвързани с резултатите. Изследването на европейската компания (2009 г.) ясно показва, че 1/3 от европейските фирми с 10 и повече наети използват специфични елементи на заплащане, обвързани с индивидуалните резултати или резултатите на екипа или отдела.

Преглед на механизмите за формиране на заплатите в страните от Европейския съюз (и Норвегия)

Държава

Механизъм за формиране на заплатата

Развитие на колективно договореното заплащане през 2010

 

Австрия

 

Секторно и регионално колективно договаряне

Намаляване на ръста на заплащането. Средно: 2009 г. - 3,4%, 2010 г. - 1,6%

 

Белгия

 

1. Индексация

 2. Секторно и между-секторно колективно договаряне

Намаляване на ръста на заплащането: Междусекторното споразумение не предвижда увеличение на заплащането, но има еднократни плащания през 2009 и 2010 в размер на 125 евро под формата на екочекове.[1] Автоматичната индексация е удължена. Средното увеличението през 2009 г. е 2,5%, ь през 2010 г. 1%

 

България

Препоръки от социалните партньори на междусекторно ниво (не са дадени през 2010).

 Договаряне на секторно ниво.

Няма данни

 

Кипър

1. Индексация (COLA)

2. Секторно колективно договаряне

Индексация: Индексът на издръжката на живот нараства: през 2009 г.: +0,82%, през 2010 г.- 2, 85%

 

Чешка Република

1. Секторното колективно договаряне определя минималните стандарти и условия

2. Равнище предприятие

Намаляване на ръста на заплащането. Средно през 2009 г.  – 4,6%, 2010 г. – 3,1%

 

Дания

1. Споразумение за темпа на нарастване на заплатите

2. Секторно колективно договаряне

Намаляване на ръста на заплащането. Средно: 2009 г. - 2,4%, 2010 г. - 1,1%

 

Естония

Колективно договаряне на ниво предприятие; Колективното договаряне, като цяло, има малък ефект

Повечето от колективните споразумения, които са били в сила преди кризата (2007-2008), са запазени, замразявайки нивата на заплатите. Това включва и националното споразумение за минималната заплата.

 

Финландия

1.                  Споразумение за определяне на нарастването (въпреки това, през 2010 г. има преместване  към по-децентрализирано договаряне, с препоръки само на междусекторното ниво)

2.                  Секторно договаряне

Намаляване на ръста на заплащането: Преговорите  на националното ниво са прекратени през 2008 г. като са заместени от договаряне на секторно и местно ниво. Индекс на нарастване на договорените заплати: 2009 г. - 3,6%, 2010 г.- 2%.

 

Франция

Секторно колективно договаряне

Средно нарастване: 2009 г.-0,8%, 2010 г.- ще бъде публикувано през юни.

 

Германия

Колективно договаряне по сектори/ региони

Намаляване на ръста на заплащането. Средно: 2009 г. -2,6%, 2010 г. - 1,8%

 

Гърция

1.Сключени са национални междусекторни споразумения за общото нарастване на минималната заплата, които служат като основа за секторното договаряне

2. Секторни КТД

Замразяване на заплатата в публичния сектор със закон

 

Унгария

1. Препоръки на национално ниво, минималната заплата служи като база

 2. Секторно ниво и ниво на предприятието

Препоръки от OET: 4-6% номинално увеличение (2010), с процента на инфлация от 4,9%. 2009 г. - препоръка: да се придържат към реалните нива.

 

Ирландия

Преди кризата:

1. Национални/ междусекторни споразумения

 Сега: децентрализация – равнище на предприятието. Механизмите за секторни споразумения трябва да бъдат преразгледани.

 

 

Италия

1.Междуконфедеративното споразумение позволява максимално високи нива на увеличаване на заплатите (свързани с инфлацията) да бъдат

 2. Договаряни в КТД на равнище на индустрията.

Намаление на ръста на заплащането. Средно: 2009 г. - 3,1%, 2010 г. -2,1%

 

Латвия

Договаряне на ниво предприятие, колективното договаряне, като цяло, има малък ефект.

Няма данни

 

Литва

Договарянето на ниво предприятие преобладава, но през 2009 г. за първи път е постигнато национално тристранно споразумение, което трябва да бъде предоговорено. колективното договаряне, като цяло, има малък ефект.

Няма данни за колективно договореното заплащане.

 

Люксембург

1. Индексация

 2. Секторно колективно договаряне

Ниво на индексация:

2009 г.:  Х%

2010 г. : +2,5%

 

Малта

1. Индексация (COLA)

2. Договаряне на ниво предприятие

Увеличение на средната договорена заплата: 2009 г. -  1,8%; 2010г. -  2,5%

Увеличение на индекса за издръжка на живот: 2009 г. : +4,08 евро на седмица; 2010 г.: +5,82 евро на седмица.

 

Холандия

Секторно колективно договаряне

Намаление на ръста на заплащането: Средно: 2009 г.: 2,7%, 2010 г.: 1,0%

 

Норвегия

1. Споразумение за определяне на тенденциите (Конфедерацията на синдикатите в Норвегия и Конфедерация на норвежкия бизнес и индустрия LO/NHO  )

 2. Секторно ниво на договаряне

Няма цикъл на договаряне между Конфедерацията на синдикатите в Норвегия и Конфедерацията на норвежкия бизнес и индустрия през 2010 г.

Най-честият резултат от преговорите е леко нарастване в сравнение с предходната година. Данните, обаче, не са сравними.

 

Полша

Договаряне на ниво предприятие

Законът за индексиране на заплатата е отменен през 2009 г. Сега – договаряне на ниво предприятие.

 

Португалия

Секторно ниво на договаряне

Намаление на ръста на заплащането: Средно: 2009 г. -: 2,9%, 2010 г. - 2,4%

 

Румъния

1. Националните колективни споразумения определят нарастването на минималната заплата (основа за другите нива)

2. Секторно колективно договаряне

Националният минимум (който служи като начална точка за други нива на договаряне) беше определен на по-ниско ниво с решение на правителството, отколкото беше предвидено в тристранното споразумение. 2009 г.: 11,1%; без увеличение през 2010 (0%)

 

Словакия

Секторно колективно договаряне

Силен спад на ръста на заплащането: 2009 г.  - 5,5%, 2010 г. -  2,2%

 

Словения

Секторно колективно договаряне

Няма данни

 

Испания

 

1. Междусекторно ниво на договаряне, като инфлацията поставя рамка за националното секторно равнище и равнището на предприятието (индексация).

 2. Секторно равнище

През 2010 г. максималното ниво на увеличение на заплащането беше договаряно в междусекторното споразумение.

Спад на нарастването на заплащането, по-съществено, когато се отчита клаузата за преразглеждане на заплащането. Договореният номинален ръст на нарастване на заплащането средно през 2010  г. (1.45% - 2.17%) е по-високо от договореното в националното споразумение

(1%). Средно през 2009 г. - 2.25%.

Намаление на заплащането в обществения сектор.

 

Швеция

1.                  Споразумение за определяне на тенденциите: индустрия

2.                  Секторно колективно договаряне

През 2010 г. има отклонение на секторно равнище от споразумението за определяне на тенденциите

Намаляване на ръста на заплащането; Обикновено споразумението в индустрията служеше като споразумение за определяне на тенденциите. 2009 г. - 3,3%; 2010 г. - 2,1%. През 2010 г. , обаче, последвалите преговори на секторно ниво се отклониха от това споразумение. Средно: 2009 г. - 3,3%, 2010 г. - 2,4%

 

Великобритания

 

Колективно договаряне на равнище предприятие

Намаление на ръста на заплащането. Средно: 2009 г. - 2,4%, 2010 г. - 1,75%

 

 

Забележка: в повечето страни има и договаряне на равнище предприятие (в различна степен в различните сектори и с различни връзки между равнищата на договаряне. Например, понякога компаниите могат само да надхвърлят увеличението на заплащането, определено на национално или секторно ниво, понякога им е позволено да си отклоняват от споразумения на по-високи нива). Това не е включено в тази таблица. Вижте също и: Eurofound, Wage formation in the European Union (2008) http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn0808019s/tn0808019s.htm

Съвременно развитие на колективното договаряне: резултати и реформа на системите за колективно договаряне на заплатите

Почти половината от страните членки имат база данни, която регистрира колективните договори. Тези бази могат да се ръководят от  официалните власти, статистическите служби или от частни агенции. Обхватът на тези бази данни варира: някои включват реалния брой на сключените договори(например, Испания и Швеция), докато други включват само големите договори  (например, Словакия и Италия).

“Средно” договорено колективно заплащане през 2009 и 2010 година

 

Фиг. 1: “Средно” номинално колективно договорено увеличение на заплатите според базите данни за колективните договори

  Източник: Национални бази данни, както са докладвани от кореспондентите на Европейската обсерватория по индустриални отношения (ЕОИО). Детайлно описание и методологията за изчисляване на средните равнища могат да бъдат намерени в публикацията на ЕОИО  “Developments in collectively agreed pay 2010”.

Както се вижда от Фигура 1, в почти всички страни, за които има налични осреднени данни, 2010 е година с намалени и често скромни колективно договорени увеличения на заплащането в почти всички страни. Изключение е Малта, където средното колективно договорено увеличение на заплащането през 2010 г. е било 2,5%, в сравнение с 1,8% през 2009 г.

За останалите държави липсват данни за „средни” договорени заплати, но съществуват някои  индикации за тенденциите:

  • В страните, които имат автоматично индексиране на заплатите , увеличението е, както следва: Кипър (COLA - индексът на издръжка на живота се е повишил с 2,85% през 2010 г., при 0,82% през 2009 г.), Малта (индексът се е повишил с 5,82 евро на седмица през 2010 г., при 4,07 евро за седмица през 2009 г.), Люксембург (+2,5% за 2010 г.). В  Италия и Испания повечето колективни споразумения също са свързани с процента на прогнозна инфлация и са обект на ревизиране на по-късни етапи.
  • В някои държави на национално ниво са постигнати междусекторни споразумения или препоръки ; те са свързани с по-ниски нива на договаряне по различен начин и в различна степен са обвързващи за страните, които са ги подписали. В Гърция Националното генерално колективно споразумение за 2010-2012 г. не предвижда увеличение на минималната заплата за 2010 г., а от средата на 2011 г.  нататък увеличението й се обвърза с инфлацията в Европа. За пръв път колективните договори на равнище предприятие могат да се отклоняват от секторните колективни договори. В Унгария ОЕT препоръчва на преговарящите в частния сектор да се задържат в границите на 4-6% номинално увеличение в колективните договори (при инфлация от 4,9%). В Испания социалните партньори договориха умерени увеличения от 1% през 2010 г.  след като през 2009 г. не беше постигнато споразумение. Реалното колективно договорено средно увеличение обаче, се оказа по-голямо. В Румъния, правителството определи национална минимална заплата (която служи като основно равнище за увеличение на всички останали заплати) на по-ниски равнища от договорените в тристранното споразумение (2009 г. -  11,1%, 2010 г. - 0%).
  • Споразуменията за определяне на тенденциите обикновено служат като индикатор за бъдещо договаряне в скандинавските страни. В Дания Споразумението в индустрията отбеляза умерено увеличение от 1,1% през 2010 г., при 2,4% - през 2009 г.. В другите три страни през 2010 г. беше отбелязано отклонение от тази традиция: В Норвегия не беше проведен общ тур на преговорите  на LO и LHO (частен сектор). Въпреки това, общият резултат от отделните преговори беше увеличаването на заплащането от 1,5 норвежки крони на час, сравнено с 1 крона през 2009 г. В Швеция не всички секторни социални партньори подписаха Споразумението в индустрията (с увеличение от 2,6% за 18 месеца). От друга страна, секторът на услугите използва Споразумението в индустрията като модел, за да установи за пръв път споразумение за определяне на темпа на нарастване за секторите на услугите  Във Финландия преговорите на национално ниво, които обхващат цялата икономика, бяха преустановени през 2008 г. Сега Организацията на работодателите (EK) осигурява само препоръки за преговори за индустрията. Средното общо увеличение на заплатите беше 1% със средна продължителност от 15 месеца.

Реформи на системите за колективно договаряне на заплатите

Този раздел е разработен на основата на информациите, предоставени от националните кореспонденти за ЕОИО, които определят насоките на реформите и дискусиите по колективното договаряне по заплащането в страните-членки. Тези процеси са обобщени в няколко насоки:

  • Децентрализация на определянето на заплащането и връзка на заплащането с производителността на труда
  • Реформи и липса на реформи по механизмите за определяне на заплатите
  • Несключване на договор
  • По-нататъшно орязване или умерено увеличение на заплащането в публичния сектор

В някои страни се очаква по-умерено нарастване или орязване на заплатите в публичния сектор през 2011 г.:

В Дания , когато социалните партньори започнаха новия кръг от колективни преговори за 2011 г., последствията от икономическата криза, както и формулата за заплащането в публичния сектор, договорена през 2008 г. , която   насърчаваше нарастването на заплатите в публичния сектор да превишава това в частния сектор, все още затрудняваха колективното договаряне. Разгледаха се някои стратегии за решаване на тези проблеми, но имаше много малка икономическа възможност за маневриране и за пръв път от десетилетия вероятно ще е трудно да се запазят реалните заплати на служителите в публичния сектор.
В Чехия   заплатите в публичния сектор ще трябва да бъдат намалени с 10%, което доведе до стачка в края на 2010 г.
В Ирландия ще бъдат направени още намаления на заплатите в публичния сектор и на пенсиите. По отношение на заплащането в  държавната служба трябва да бъдат направени съкращения  и да се постигне спестяване в размер на I, €1.2 милиарда за 4 години, което ще доведе до 8% намаление на заплащането в сравнение с равнищата от 2010 г.
В Италия правителството постигна споразумение със синдикатите през февруари 2011 по отношение на свързване на заплащането с производителността на труда. Споразумението включва и преговори за рамково споразумение по индустриалните отношения в публичния сектор до  2012 г., тъй като колективното договаряне до тогава е замразено.
В Румъния намаляването на заплатите на хиляди данъчни служители доведе до спонтанни протести през октомври 2010, които включиха и работещите в пенсионното осигуряване, здравното осигуряване и агенцията по заетост.

Най-нови и предстоящи изследвания  по колективното договаряне и заплащането на Европейската фондация- Дъблин

  1.  Annual update on collectively agreed pay: 2010 (предстоящо публикуване)
  2.  Performance pay and employment relations in European establishments (2011)
  3. The European Company survey http://www.eurofound.europa.eu/surveys/ecs/2009/
  4. Wage indexation in the European Union, working paper (2010) http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2010/22/en/1/EF1022EN.pdf
  5.  Derogation clauses on wages in sectoral collective agreements in seven European Countries (2010) (AT, BE, FR, DE, IE, IT and ES, incl. legal context, use of derogations, social partners’ opinions) http://www.eurofound.europa.eu/publications/htmlfiles/ef1087.htm
  6. Wage flexibility (2009) (Focus on wage flexibility and collective bargaining) http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn0803019s/tn0803019s.htm
  7.  Wage formation in the European Union (2008)

_____________

Докладът съдържа и подробна библиография на информационните материали по колективното договаряне и заплащането, публикувани през 2010 и 2011 г. на страницата на Европейската обсерватория по индустриални отношения, представни от националните кореспонденти от страните –членки ЕС с връзки към тях.


[1] Екочековете могат да се използват за покупката на екологични или зелени потребителски стоки

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.