Актуално

Приватизацията на „Български пощи” ЕАД - продължение на разграбването на българските съобщения след БТК, радиотелевизионните станции и други звена

Синдикална федерация на съобщенията към КНСБ обединява 80 % от работещите в „Български пощи” ЕАД. Без икономическа обосновка и без да се съобразят с Евродирективата за достъпна и социална цена на универсалната пощенска услуга, шестима народни представители от ПГ на ГЕРБ внесаха предложение за изменение и допълнение на Закона за приватизационен следприватизационен контрол и изваждане от забранителния списък за приватизация на Български пощи ЕАД. Ние ръководството на синдиката до скоро не вярвахме в това, защото в Програмата на политическа партия ГЕРБ при обсъждането и в НДК, където присъствахме,  изрично бе подчертано, че ГЕРБ няма да приватизира пощите. Но и сега сред работещите  в пощите  има различни мнения, че приватизацията се прави не в интерес на работещите, а в интерес на някои корпорации.

Каква е истината и чии интереси представляват тези 6 депутати на ГЕРБ, които предлагат приватизацията на пощите, питат с тревога 13-те хиляди работещи и техните семейства. Надяваме се, че уважаемите депутати след като се запознаят с материала или ще кажат истината, или ще се откажат от личните си намерения и интереси и ще изтеглят проекта на закона.
А на нас лидерите на синдикатите, не ни остава нищо друго, освен да започнем да стягаме редиците на синдикалните ни членове за борба.  Опита го имаме. Водихме борба срещу приватизацията на БТК  не успяхме, но я забавихме с близо 3 години. Надяваме се този път да успеем. Приватизацията на националният телеоператор беше едно от големите престъпления спрямо Р България, защото той бе продаден на някакви офшорки  на безценица за 240 млн. евро. А приватизацията на  националният пощенски оператор ще бъде още по-голямо престъпление не само срещу държавата, но и срещу Европейската комисия,  и най-вече срещу обикновените хора в страната. В ЕС пощите не се приватизират.

„БП” ЕАД – националният пощенски  оператор и неговата специфика
В няколко страници не може да се характеризира най-голямата държавна фирма в Р България каквато е „БП” ЕАД. Тя е крупна система, обединяваща близо 14 хил. работещи. Националният пощенски оператор е комплексна и сложна система, чиято структура и мрежа покриват цялата страна.  В нея функционират 2980 пощенски станции, обслужващи 5200 населени места в цялата държава, които предоставят редица услуги.
Пощенската администрация в България е създадена през 1879 г. по едно и също време с армията, БАН, Параходство „Български морски флот” и още няколко стълба на  държавността. Те са създадени като държавни компании от българи, мислещи за своята страна и народа си. До края на 1992 г.  пощите са изграждани на принципа на държавното предприятие, с цел предоставяне на пощенски услуги на населението /масови и допълнителни услуги/, а не цел печалба. По този начин при придобиването на производствените фактори на „БП” не е приложен критерия за оптималност. „БП” са изграждани преди всичко със  социална, а не с икономическа цел.
Спецификата на структурата на т. нар. експлоатационни  разходи /те са свързани с приемането, обработката, пренасяне-транспортиране, предаването и доставянето на пощенските пратки/ показва че:

  • Разходите за РЗ, горива и смазочни материали,  амортизационни отчисления са преобладаващи към 70 %. И най-лошото е, че те не зависят от обема /броя/ на пощенските пратки. При тяхното намаляване разходите за една пощенска пратка се увеличават;
  • „БП” ЕАД не може да увеличава цените с цел компенсиране на по-високите разходи. Цените на универсалната пощенска услуга се определят по административен начин, а не по пазарен принцип.

Държавния пощенски оператор и цялата пощенска система имат свои изисквания  и специфични особености при тяхната  организация и управление. Пощенските услуги имат своя технология за изпълнение и изискват непрекъснат строг финансов контрол. Месечния паричен оборот на БП е към 1 милиард лева.
Управлението и организацията на „БП” ЕАД и нейните звена  абсолютно и обективно налагат мениджърския състав да бъде съставен от професионалисти и експерти, много добре познаващи пощенските дейности. В момента професионализмът и експертността са главния проблем на „БП” през последните  5–6 години. За съжаление  този проблем продължава и в момента?!
Либерализацията на пощенския пазар в ЕС  универсалната пощенска услуга, нейният обхват, уникалност и задължителност за всички държави-членки
В Европейския съюз и Европейската икономическа зона, фундаменталните промени на пощенските пазари бяха предизвикани от настъпилото развитие в  законодателно и институционално отношение, съпътстващо създаването на единен Европейския пазар. Започвайки с приемането на Директивата през 1997 г., Общностното законодателство има за цел да хармонизира и  подобри пощенските услуги в държавите членки с особено внимание към подобряване на качеството на трансграничната поща в рамките на Общността. Пощенската Директива наложи редица изисквания върху държавите-членки в няколко от следните основни направления: гарантиране  предоставянето на универсална пощенска услуга /УПУ/ с определено качество; намаляване на обхвата на резервирания сектор, като първа стъпка в „постепенното и контролирано либерализиране на пазара”; защита на правата на потребителите и създаване на независими регулаторни органи, отговорни за прилагането на тези изисквания.
Директива 2008/6/ЕО, приета през 2008 г. не само премахва  резервирания сектор в  държавите-членки, но също така изменя разпоредбите на преходните Директиви (97/67/ЕО и 2002/39/ЕО) с оглед на това те да бъдат съвместими с условията на либерализиран пазар с повече оператори, работещи в него. По този начин, защитата на потребителите се разширява.
Съгласно пощенската директива, универсалната услуга е пощенска услуга, която е гарантирана и регулирана от държавата-членка и това съответства на основните изисквания, заложени в Директивата. Съгласно чл. 3, държавите-членки трябва да гарантират, че универсалната услуга се предоставя без прекъсване на всички потребители на цялата територия на страната, на достъпни цени и с определено качество. И за това ЕС я нарича услуга за бедните. В съответствие с изискванията на Закона за пощенските услуги Универсалната пощенска услуга е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение.
В своя обхват универсалната пощенска услуга включва приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, както следва:

  • Пощенски пратки
  • Кореспондентски пратки до 2 кг.
  • Малки пакети до 2 кг.
  • Печатни произведения до 5 кг.
  • Секограми до 7 кг. Това са пратки за слепи хора. Тези пратки са освободени от всякакви такси и се обслужват безплатно от „БП”.
  • Пощенски  колети до 20 кг.
  • Допълнителни услуги
  • Препоръка /препоръчани пратки под определен номер,  осигурени срещу рискове от кражба, повреди и др./
  • Обявена стойност – представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загубване, кражба, повреда.

С отпадане от 1 януари 2011 г. на установения държавен монопол върху така наречения резервирания сектор (писмо до 50 грама тегло) от универсалната пощенска услуга, бяха извършени необходимите изменения и допълнения на Закона за пощенските услуги. Те са насочени основно към гарантиране предоставянето  на универсалната пощенска услуга в дългосрочен план в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги. Закона за пощенските услуги и промените в него са в съответствие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент. В съответствие с Директивата, универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенския оператор, на когото със закон е възложено задължение за извършването на тази услуга в нейния пълен обхват на територията на цялата страна, чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа.
С цел да се гарантира непрекъснатостта на предоставянето на универсалната пощенска услуга задължението за извършването на УПУ е възложено на „Български пощи” ЕАД, като единствен пощенски оператор, който има изградена пощенска мрежа, която покрива цялата територия и всички населени места в страната и разполага с ресурс да осигури изпълнението на услугата на територията на цялата страна, включително в труднодостъпните райони, с определено качество и на достъпни цени. Срокът на задължението е 15 години, считано от 1 януари 2011 г. Данните от ежегодните анализи на развитието на националния пазар на пощенски услуги показват, че няма индикации за друг пощенски оператор, алтернативен на „Български пощи” ЕАД, който в следващите 15 – 20 години ще има изградена пощенска мрежа на територията на цялата страна, чрез която да извършва универсалната пощенска услуга, отговаряща на изискванията на Директивата, чиято основна цел е гарантиране на устойчивост при предоставяне на универсалната пощенска услуга.
Съгласно Закона за пощенските услуги на Р България, чл. 24(1) националният пощенски оператор „БП” ЕАД е задължен да извършва универсалната пощенска услуга чрез пощенската си мрежа на територията на цялата страна, включително при неизгодни икономически условия. В същото време Закона дава възможност и другите пощенски оператори получили съответната лицензия  за услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга в т. число и чуждестранните, срещу съответно заплащане на „БП”  ЕАД да използват националната пощенска мрежа. И така трябва да бъде. Националната пощенска мрежа е естествен монопол, които държавата създава, развива и управлява в полза на нацията.

Естествения монопол няма как да се приватизира

С него държавата изпълнява социални функции. Нещо повече, с Директивите на ЕК по пощенските съобщения и промените в  Закона за пощенските услуги, УПУ у нас и в държавите-членки на ЕС е монопол единствено на националните държавни пощенски оператори. Но монопол, който не носи печалба, а само загуба и то на пощите в целия свят, поради социалната им функция и за това пощите във всички държави се субсидират от държавния им бюджет.
В целия цивилизован свят – ЕС, САЩ, Канада и т.н. държавата държи монопола на УПУ, защото само държавата може и е длъжна да изпълнява  ангажимента да разнася писма и пакети до най-отдалечените  кътчета на своята територия, дори и до самотни и обезлюдени села и махали. Такава дейност е социална освен, че има тясна връзка с националната сигурност. От нея не се печели – никой гражданин не може да плати горивото на автомобилите, които катерят планинските скатове за да занесат пощенските пратки на  бедния  човек отдалечен от света. Именно затова държавата трябва да дотира  тази своя дейност. За сега това у нас не се прави и от действащите пощенски станции 2980, 1800  от тях са губещи. Но те работят както трябва и обслужват населението.
Приватизация на пощите в държавите членки на ЕС след приетите Директиви и промените в техните законодателства за либерализацията на пощенския пазар, и най-вече за УПУ няма и не може да има. Тази услуга никъде не може да се приватизира… Нека Европа да приватизира поне 50-60% от своите пощи и тогава в България.  До тогава всяка приватизация на „БП” ЕАД е поредното разграбване и на онова, което ЕК направи за бедните и възрастните – универсалната пощенска услуга. Нейното приватизиране не само ще ги лиши от грижите  на своята държава, но и ще ги изолира от света. Тези 1800  губещи пощенски станции частниците веднага ще ги закрият и там в населените места няма да има нито писмо, нито вестник, а за телефон да не говорим. Крайно време е управляващите да разберат тези елементарни неща. И да не лишават бедните и възрастните от малкото, което имат в своята държава.
Примерът, който се привежда с приватизирането на  Белгийските пощи е изключение за Европа и света. Защото това е единствената поща в света така приватизирана. Това става през 1995 г., като джоен венчър на мениджмънта. И в последствие датските пощи купуват около 40% от белгийските. Защо в Дания пощите не се приватизират?
Пределно ясно е, че „БП” ЕАД не бива и не може да се приватизират, тъй като какъвто инструментариум да се използва, той ще бъде в противоречие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО, с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги на Общността (Третата пощенска директива) и Законът за пощенските услуги. Според тях „БП” ЕАД е оператор със задължение за извършване на УПУ. Само „БП” ЕАД има индивидуален лиценз за предоставяне на УПУ, и може да изпраща писмовни пратки, облепени с пощенски марки и или таксов знак.
Само „БП” ЕАД има най-голямата и добре развита пощенска мрежа – 2980 пощенски станции,  които обслужват около 5200 населени места в страната и може:

  • 100 % да гарантира предоставянето на УПУ;
  • Да гарантира обезопасяването на пощенските пратки (от гледна точка на поставяне на взривни вещества в тях);
  • Да гарантира, че пратки, съдържащи наркотични вещества няма да бъдат приемани и доставяни до потребителите и т.н.

Обективно се налага извода, че при една евентуална приватизация на  „БП” ЕАД нито един частник няма да може да гарантира задължителното предоставяне на УПУ; сигурността на държавата и на  потребителите; защитата на държавния интерес.
А за социалната цена на една евентуална приватизация  ще се спрем по-късно. Разбираемо е, че тя ще е много висока! Български пощи са феминизиран сектор. Относителния дял на жените е към 80%.  И при това за голямата част от тях целият им трудов живот е в пощите. Каква е алтернативата на колежките? Управляващите имат ли отговор??! И ние го очакваме!!!

Ръководството на СФС
Председател  Георги Бочев дин

 

 

 

 
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще
ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03

 


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.