В подписаният на 6 октомври 2009 г. Браншов колективен трудов договор в енергетиката, страните по него, като съчетават важността на сектора за икономическото развитие на страната (вкл. за сигурността на страната) с удовлетворяването на трудови и социално-икономически интереси и потребности на работниците и служителите и отчитат ситуацията на все по-затягаща се финансово-икономическа криза във всички стопански сектори и липсата на ясна национална стратегия за развитието на енергийния сектор,

най-важното

за което успяват да се споразумеят, е запазване на постигнатите клаузи и недопускане на спад в стойностите на договореностите от предходния БКТД от 2007 год. Този извод важи за преподписаните клаузи във всички раздели от новия Договор.

В сегмента „заплащане на труда” това означава запазено договорено завишение на размера на минималната месечна работна заплата в бранша както и досега – 1.5 на сто над определената минимална месечна работна заплата за страната за квалифицирания и 1.2 на сто за неквалифицирания персонал. Този по-висок в сравнение дори и със средните показатели за страната размер, гарантира по-справедливо и по-достойно заплащане труда на работещите, като създава предпоставки за развитие у тях на чувство за принадлежност и идентичност към бранша.
Добър знак за защита на доходите в условия на криза, а от там и на покупателната способност на работещите в бранша е договарянето на мерки, гарантиращи компенсирането на получаваното трудово възнаграждение. В тази връзка работодатели и синдикати приемат размера на полагащото се заплащане за всеки отработен час да не бъде по-нисък от часовото заплащане при пълно работно време в случаите на:

• сключване на трудов договор за непълно работно време и
• едностранно установяване от Работодателя на непълно работно време за период до 3 месеца за една календарна година

Фокусирането на браншовите партньори върху договореност за 60 % относителен дял на основните месечни трудови възнаграждения спрямо общата маса на средствата за работна заплата носи разностранни сигнали: а) гарантиране на работещите получаването в условия на криза на определен минимум от средства; б) възможност за разширяване по места прилагането на стимулиране за резултати от труд и прилагането на други, нетипични форми - това, което превръща работата в интересна и мотивира към по-производителен труд; в) постигане на по-голяма устойчивост на персонала.

Показателни са данните за някои допълнителни плащания. В БКТД е договорено сериозно увеличение на някои от тях, в сравнение с нормативно установените размери, което е видно от данните в таблица № 1.

Изтегли PDF