Успешното съвместяване на семейните интереси с професионалния път на развитие като създава възможности за по-добра трудова реализация и утвърждаване на семейните ценности, все повече се превръща във важен ключ за развитие и прогрес на обществото. Европейското членство на страната ни провокира широкото навлизане на този проблем в дейността и на социалните партньори.  
Процесът на съчетаване на трудовите и семейни задължения у нас се явява  отражение на един от основните принципи в международното трудово право – принципа на равните възможности и на равното третиране на работниците и служителите, като проява на по-общия принцип за забрана на дискриминацията въз основа на редица признаци, в т.ч. признаците пол и семейно положение.

Фундаментално значение в тази сфера има Конвенция № 156 на МОТ от 1981 год. за равенството на възможностите и еднаквите задължения на работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, ратифицирана от РБългария през 2006 г. От една страна тя промени подхода към проблема – от едностранчивия подход за различията между половете, вниманието се насочи към т.н. “джендър подход” - разработване и прилагане на мерки, които обхващат широк кръг от въпроси за преодоляване на сблъсъка на интересите между семейните задължения на работниците (мъже и жени) и техните трудови задължения. От друга страна тази конвенция за първи път указа (чл. 9), че държавите освен със закон, може да прилагат нейните разпоредби и с колективни трудови договори.

Днес още ред други документи - директиви на ЕС, резолюции на Европейския парламент, годишни доклади на Европейската комисия, Европейският Пакт за равенство между мъжете и жените (2006), Хартата на основните права на ЕС (2007), Пътната харта за равенството между мъжете и жените (2006-2010 г.) и др. - концентрират вниманието на социалните партньори към варианти и решения, целящи създаване на еднакви условия на лицата със семейни задължения да упражняват своето право на труд, без да са обект на дискриминация и доколкото е възможно - без да възникват противоречия между тяхната работа и семейните им задължения. Свидетели сме, как нараства активитета на синдикалните организации в търсенето и прилагането на форми на работа, при които се споделят отговорностите за отглеждането и възпитанието на децата между родителите, независимо от техния пол, както и на грижите им към други членове на семейството, които явно се нуждаят от помощ или издръжка. Всичко това открива нови хоризонти пред колективните преговори и колективното трудово договаряне, развива социалния диалог и способства за утвърждаване на индустриалната демокрация в страната.
Ако търсим форми за балансиране на професионалния и личния живот на трудово заетите в страната, по “неписана” традиция ще ги открием в специалната закрила на биологичните функции на работещите жени (бременни и майки), недискриминация при упражняване на трудовите права, закрила на някои неравностойни групи в процеса на труда, ползване на някои придобивки от работещите и др. Анализът показва, че една значителна част от  тях се постигат в хода на колективните преговори между работодатели и синдикати и намират израз в крайния им продукт – сключения колективен трудов договор, независимо от равнището на което се провеждат: секторно, в предприятие или по общини.
Колективните преговори дават възможности на работодатели и синдикати за постигане на договорености в посока  съчетаване на семейните интереси с професионалния път на развитие. Ето някои примери, които биха могли да се използват успешно, независимо от нивото или сферата на действие:

• информация и гласност сред работещите за по-доброто възприемане на равенството на възможностите;
• за една и съща работа – равно заплащане (в последните години в ЕС няма реален напредък в сравнение със ситуацията от преди 30 год. - жените получават с 15 % по-ниско заплащане, в някои държави разликата достига до 30 %);
• подкрепа изграждането (осигуряване обслужването) на детски градини, детски ясли и др. детски заведения и центрове.

Изискване на ЕС: През 2002 г. в Барселона е договорено, че  до  2010 г. трябва да се въведат услуги за гледане на деца за 90 % от децата от до 3 год. до задължителната училищна възраст и поне за 33 % за децата под 3 год. и се осигурят качествени грижи и възпитание за всички деца.

• гъвкави форми на заетост и използване на работното време за майки с (или родител, който се грижи за) деца:

Изтегли PDF