ОБЩИ ИЗВОДИ
1. Кризата е важен фактор, имащ пряко и косвено влияние върху оценката на трудовия климат. Сигурността на работата е от приоритетно значение за наемния работник, защото в настоящата икономическа ситуация песимизмът е доминиращ както по отношение на възможностите да си намери по-добра работа, така и да подобри жизнения си стандарт. Аналогична е ситуацията и при самонаетите, където вероятността за разширяване на дребния им бизнес и за назначаване на работници е много малка – около 4-5%.

2. Възмездяването на труда е важен компонент на трудовия климат, който намира специфично проявление в три направления. Доминира оценката на наетите, че работната им заплата не съответства на положения труд и тя е недостатъчна, за да покрива нуждите им, нещо повече – за 23.6% нейният размер е по-нисък в сравнение от преди една година.  По отношение условията на заплащане (редовност на изплащане на работната заплата, размер на социалните осигуровки и системата на заплащане) удовлетвореността е значително по-висока, докато социалните придобивки и допълнителните бонуси са нещо непознато за над 70% от респондентите.
3. Стресът и насилието на работното място намират много специфично проявление по отношение оценка на трудовия климат. По-реалистични са възприятията за стрес на работното място и те варират в твърде широк диапазон. Около 20% са работещите в постоянно или често проявяваща се стресогенна среда, но в същото време за близо 30% напрежението в работата определено ги зарежда с положителни емоции. Насилието на работното място е все още феномен, който най-често в българските условия намира изкривена интерпретация. И други наши изследвания показват, че към него се проявява неразбиране и подчертано по-голяма търпимост и толерантност, включително и от самите потърпевши. Затова за нас не е изненадващо, че едва 3.5% споделят, че са били обект на психически тормоз, а подложените на физическо и сексуално насилие на работното място са съответно 0.1 и 0.2%.  
4. Налице е ясно изразен проблем с представителството на интереси. При наемния труд синдикалната плътност е малко над 21% и този факт се отразява като цяло в общата оценка за възможностите и ефективността на представителството и защитата на интереси. В същото време обаче трябва да се подчертае, че синдикалното членство определено има позитивно влияение върху оценката на трудовия климат. Удовлетвореността сред членовете на синдикат е значително по-висока по всички компоненти на трудовия климат в сравнение с останалите работници.
5. Проблемът с представителството на интереси при самонаетите има някои специфични проявления. Принципно самостоятелността на тяхната работа предпоставя липсата на нагласи за допускане на „външно вмешателство” и активно търсене на защита. Разчита се изключително на собствените способности и възможности за оцеляване. Характерът на труда на самонаетите обаче все по-динамично се променя и те стават зависими от конкретни икономически субекти, като по този начин характерът на техния труд се доближава до този на наемния работник. Това ги прави склонни да търсят представителство на интереси и защита – било то чрез професионални сдружения (13.9%), работодателски организации (6.9%) или дори виртуални общности (7.9%) и синдикални организации (5.3%).
6. Като изключително проблематична се очертава сферата на „Развитие на работната сила”, която е основен компонент на трудовия климат. Над 80% от наетите нямат осигурени от фирмата възможности за обучение и квалификация, за продължаващо професионално обучение, изучаване на допълнителни професии и съвместяване на професии. Оттук следва и липсата на перспектива за кариерно развитие – едва около 10% оценяват като големи и много големи възможностите за кариерно развитие в настоящата фирма. При това очакванията, че това може да се случи в друга фирма от този или друг бранш са още по-ниски. Следователно, като цяло фирмената политика по отношение развитието на работната сила е ахилесовата пета на сигурността и повишаване на конкурентоспособността.
7. Организацията на работното време в реалния сектор дава достатъчно индикатори, че са налице предпоставки за по-голяма гъвкавост на труда, друг е въпросът, че тя не се използва в пълна степен и по всички възможни направления. Негативни обаче са констатациите по отношение сигурността на труда – увеличеното работно време не винаги се компенсира, извънредният труд не се заплаща адекватно, асоциалното работно време в сектора е нещо обичайно, а намаленото работно време не се оценява като положителна мярка по отношение запазване на заетостта.

Пълният текст на изследването

Пълен текст на изследването (PDF)