Общи изводи и препоръки

• Дълбочинният анализ на нагласите за промяна разкрива, че по-голямата част от заетите у нас са склонни да променят досегашния си трудов стереотип и да се впишат в условия, които само преди няколко години биха отхвърлили като възможна алтернатива. За да избегнат риска от изпадане извън борда, над две трети от изследваните (68.3%) са готови да усвояват нови актуални знания и умения, над половината (58.4%) – да пътуват до по-далечна месторабота, почти половината (46.9%) – да приемат временна работа. В същото време, на немалка част от изследваните съвсем не им е безразлично точно каква работа ще вършат, дали за тях тя е интересна, удовлетворяваща, с възможности за развитие и растеж.
• Емпиричните резултати НЕ регистрират динамика в трудовите ценности. Най-високо в скáлата на трудовите ценности на хората на труда и през 2012 г. продължава да стои справедливото заплащане, следвано веднага и с минимална разлика от сигурната работа и от безопасните и здравословни условия на труд. Към същата група на водещи фактори може да се добави и добрият социалнопсихологически климат на работното място.
• Сравненията между ценности и реалност показват, че само за две години ножицата между тях се е разтворила по-широко, пропастта между предпочитан модел и реалност се е задълбочила, като при това всички различия вече втора година са със знак минус и съществени количествени стойности. Най-осезаемо е разминаването по отношение на сигурността на работното място и заплащането на труда, а донякъде и по отношение на трудовия климат.
• Намаляване на позитивните оценки и изтегляне в средните опции на 5-степенната рангова скала, концентриране в неутралната среда – това е основният извод от сравненията какво се е случило с основните елементи на изпълняваната работа за период от 2 години. Сравнително най-чувствително са мръднали надолу положителните мнения за заплащането и сигурността на работата – с около 5%.
• Работещите пенсионери стават все по-малко и тенденцията е още повече да намаляват. Причините трябва да се търсят в увеличената възраст за пенсиониране, в ограничените работни места, както и в специфичните изисквания, които бизнесът днес налага и които пенсионерите с тяхната повече или по-малко поовехтяла квалификация все по-трудно покриват.
• Регистрира се сравнително ново явление (на учащи-работещите) и се оформя като тенденция, която набира скорост. Само за две години с цели 10% са се увеличили хората на труда, които през трудовия си живот са попадали в тази категория - на учащите-работещи.  Добре би било синдикатите да се впишат по подходящ начин в тази обстановка, като настояват за разработване на политики, които да дават възможност на младите хора да работят докато завършат образованието си, НО! не и за сметка на качеството на обучението си.
• Всеки втори от заетите у нас (54.5%) е бил безработен поне веднъж през трудовия си живот и все повече от хората извън борда поддържат регистрация в Бюрата по труда за целия период на безработица. Но! има нужда да се потърсят по-приемливи варианти за такова географско разположение на бюрата по труда, което по-добре да устройва клиентите им. Електронният вариант за регистрация и поддържане на регистрация заслужава по-сериозно внимание.

Пълен текст на изследването (PDF)